О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 329
София, 04 април 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.дело № 1058 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] срещу въззивно решение № 6641 от 29.09.2015 г. по в.гр.д. № 19301/2014 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 14.05.2014 г. по гр.д. № 36423/2013г. на Софийски районен съд за отмяната на заповед от 07.06.2013 г. за дисциплинарно уволнение на М. К. К. от [населено място], на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Въззивният съд е приел, че М. К. К. е работила по трудово правоотношение в [фирма] на длъжността „счетоводител”, което е било прекратено по инициатива на работодателя със Заповед от 18.04.2013 г. по реда на чл.331, ал.1 и ал.2 КТ. Съдът е констатирал, че в представеното с исковата молба копие от трудовата книжка е вписано получаването на обезщетение в размер на сумата от 4716,80 лева, представляваща четирикратния размер на последното получено от ищцата месечно брутно трудово възнаграждение. Верността на данните за изплащането на обезщетение по чл.331, ал.2 КТ не е оспорено от работодателя с отговора на исковата молба, поради което съдът е приел, че доказателствената сила на трудовата книжка не е оборена. С оглед на така установените фактически обстоятелства, в обжалваното решение се приема, че по делото е доказано прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение, а основанието за неговото прекратяване не е отпаднало при условията на чл.331, ал.3 КТ, поради което издадената след прекратяване на трудовото правоотношение заповед от 07.06.2013 г. за дисциплинарно уволнение на ищцата е незаконна.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна. В нея се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано – основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по обуславящия изхода на делото и уточнен от съда процесуалноправен въпрос – При пълно и главно доказване на факт с правно значение, когато е удостоверен в официален документ, който не оспорен по реда на чл.193 ГПК, но се доказва противоположния факт на удостоверения в официалния документ – счита ли се това доказване за надлежно извършено. Според касатора, въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба М. К. К., чрез адвокат Р. С. от САК е подала писмен отговор, в който оспорва доводите в нея и твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Поставеният в изложението към касационната жалба процесуалноправен въпрос обусловя правните изводи на въззивния съд по конкретното дело, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 76 от 10.07.2012 г. по т.д. № 490/2011 г. на ВКС, I т.о., според което доказателствените средства са изрично посочени в процесуалния закон, който регламентира реда, по който се извършва преценка на доказателствената сила на документите във връзка с материализираното в тях изявление. След като не е проведено оспорване на представения пред съда официален удостоверителен документ, съдът е обвързан да приеме, че фактите са се осъществили така, както е указано в него. В същия смисъл е и постановеното решение на въззивния съд, в което се приема, че при липсата на оспорване в срока по чл.193 ГПК, вписаните данни в трудовата книжка, чиято доказателствена сила не е оборена, обвързват съда да приеме, че е изплатен уговорения размер на обезщетението и не е налице хипотезата на чл.331, ал.3 ГПК, поради което възражението на ответника е неоснователно.
В решение № 173 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 5166/2008 г., ІV г.о. се дава отговор на поставения въпрос в същия смисъл – оспорването може да се извърши по висящ процес само в сроковете и по реда на чл.193 ГПК, т.е. в случаите, когато правнорелевантният факт от значение за изхода на делото е удостоверен в официален документ, който не оспорен изрично в срока и по реда предвиден в закона, обвързват съда да приеме, че този факт се е осъществил по начина, посочен в документа.
Съгласно разпоредбата на чл.347 КТ, трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Следователно, вписаните данни за прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение и плащане на обезщетение от работодателя при условията на чл.331 КТ, доказват изплащането на уговорения четирикратен размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение. При оспорването на тези обстоятелства, работникът или служителят следва да докаже, че е работил по трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл.331 КТ, както и че предвидените в тази разпоредбата предпоставки за изплащане на обезщетение са се осъществили и не са отпаднали, а работодателят носи тежестта да докаже всички негови възражения срещу възникването и съществуването на вземането и претендирания размер на обезщетение. При оспорване на основателността на иска доказването от страна на ищеца трябва да е пълно и главно, а доказването на ответника е насрещно (в този смисъл решение № 729 от 18.11.2010 г. на ВКС по гр.д. № 320/2010 г., IV г.о.).
В съответствие с тази задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че работодателят е изплатил обезщетение при условията на чл.331 КТ, поради което дисциплинарното наказание е наложено след като трудовото правоотношение е било прекратено и основанието за неговото прекратяване не е отпаднало.
Предвид изложените съображения, поставеният от касатора въпрос, независимо че обуславя изхода на делото не дава основание да се допусне касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не се твърди, че съществуващата практика на съдилищата се нуждае от осъвременяване поради промяна в законодателството или обществените отношения и не се твърди, че липсва съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба е поискал направените разноски пред ВКС, но без доказателства за това, поради което такива не се дължат.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6641 от 29.09.2015 г. по в.гр.д. № 19301/2014 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.