О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№329
гр.София, 23.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като взе предвид докладваното от съдия Гроздева ч.гр.д.N 228 по описа за 2009 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „С” АД-София срещу определение № 362 от 19.12.2008 г. по в.ч.гр.д. № 432 от 2008 г. на Т. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 240 от 16.10.2008 г. на П. районен съд за прекратяване на гр.д. № 289 от 2007 г. по отношение на ответника О. П.
В частната жалба се твърди, че определението на Т. окръжен съд е неправилно. Като основания за допускане на касационно обжалване на това определение са посочени чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Същественият процесуалноправен въпрос, по който според касатора се е произнесъл съда, бил дали О. са пасивно процесуално-правно легитимирани да отговарят по искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. По този въпрос съдът се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Като практика на ВКС сочи 2 решения на ВКС: решение № 5 от 29.01.2004 г. по гр.д. № 421 от 2003 г. на ВКС, ТК и решение № 2* от 08.02.1994 г. по адм.д. № 2* от 1993 г. на ВС, Трето г.о. Счита, че поставения от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната жалба ОСЗГ- гр. П. не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба е подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за определението на Т. окръжен съд на 21.01.2009 г., а частната жалба е подадена на 28.01.2009 г./.
Съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, обаче, определението на Т. окръжен съд, с което е оставено в сила определението на П. районен съд за прекратяване на делото, подлежи на касационно обжалване само при наличие на някое от основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая, касаторите сочат основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Т. окръжен съд. С това определение, съдът е оставил в сила определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, образувано по предявени от касатора срещу ОСЗГ- гр. П. искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, като е приел, че този ответник не е юридическо лице, а е само един административен орган и като такъв не може да е ответник по граждански дела. Приел е също така, че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е за разрешаване на спор за собственост към минал момент /момента на образуване на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации/, поради което О. не може да е страна по такъв спор.
Произнасянето на въззивния съд по въпроса за пасивната процесуалноправна легитимация на ОСГЗ по иска с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е в съответствие със задължителната практика на ВКС, отразена в Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, според което искът с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е установителен иск за разрешаване на възниквал в производството пред О. спор за собственост между наследниците на две лица към минал момент /момента на образуване на ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации/, поради което създадените по силата на ЗСПЗЗ от 1991 г. административни органи /поземлени комисии, сега ОСЗГ/ не могат да са страна по такъв спор.
Посочените от касатора решения на ВКС не касаят съществения по делото въпрос за пасивната процесуалноправна легитимация на О. по искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. В първото от тези решения /решение № 5 от 29.01.2004 г. по гр.д. № 421 от 2003 г. на ВКС, ТК/ ВКС се и произнесъл по пасивната процесуалноправна легитимация на О. , като поделения на МЗГ със собствена банкова сметка, да отговарят по искове за дължими от тях суми за наем и електроенергия, а в решение № 2* от 08.02.1994 г. по адм.д. № 2* от 1993 г. на ВС, Трето г.о. съдът въобще не се произнасял по въпроса за процесуалната легитимация на О. по искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Т. окръжен съд. Това основание е налице, когато приложимата към конкретния спор правна норма е непълна или неясна, поради което се нуждае от тълкуване от ВКС или когато има непоследователна или неправилна практика на ВКС, която следва да бъде преодоляна. В настоящия случай, по съществения за делото процесуалноправен въпрос /за пасивната процесуално-правна легитимация на О. по искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ няма неясни или непълни правни норми, а има последователна практика на съдилищата, включително и задължителна такава /ТР № 1 от 1997 г. по гр.д. №11 от 1997 г. на ОСГК на ВКС/, според която О. са административни органи и като такива могат да са ответници само по жалби срещу техни решения, а по изричното овластяване на закона- по искове с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, но не и по искове за собственост върху земеделски земи. Поради това за постигане на точно прилагане на закона по въпроса за пасивната процесуалноправна легитимация на О. по искове с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ и чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ не е необходимо ново произнасяне на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 362 от 19.12.2008 г. по в.ч.гр.д. № 432 от 2008 г. на Т. окръжен съд, с което е потвърдено определение № 240 от 16.10.2008 г. на П. районен съд за прекратяване на гр.д. № 289 от 2007 г. по отношение на ответника О. П.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.