ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№329
София, 19.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 18 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 35/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Х” О. гр. Р. против въззивното решение на Б. окръжен съд № 272 от 27.05.2008 год. по гр. д. № 159/2008 год., с което е оставено в сила решение № 738 от 25.07.2007 год. по гр. д. № 211/2007 год. на Р. районен съд, с което е отменена като незаконна заповед № 12 от 29.01.2007 год. на Управителя на „Х” О. гр. Р., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във вр. с чл. 187, т. 7 и т. 8 КТ Н. Х. С. е уволнена дисциплинарно, поради неизпълнение на законните разпореждания на работодателя и злоупотреба с доверието му, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „шлайфист” и „Х” О. гр. Р. е осъдено са и заплати обезщетение за оставане без работа за шест месеца в размер на 2113,44 лв. със законна лихва от 08.02.2007 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на съществен материалноправен въпрос, който не е изведен, но за който се поддържа, че е разрешен с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика.
Ответницата Н. Х. С. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, първита два неоценяеми, третият оценяем, но обусловен от първите два иска намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От данните по делото и характера на представените с изложението съдебни решения следва да се изведе, като съществен материалноправен въпроса, до каква степен изискуемите в заповедта за дисциплинарно наказание реквизити следва да бъдат обяснени, за да се приеме, че същата е достатъчно мотивирана, с оглед изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Този въпрос е от съществено значение за делото, тъй като заповедта, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” е отменена като незаконна, поради нарушаване на чл. 195, ал. 1 КТ, като е прието, че посочените от работодателя нарушения „неизпълнение на законните разпореждания на работодателя и злоупотреба с доверието му” не съдържат данни за конкретно извършено нарушение, кога е извършено по време, което е от съществено значение, за да се прецени тежестта на нарушенията. Въпроса не е разрешен от въззивният съд в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика, напротив, въззивният съд е постановил решението си в съгласие тази практика. Представено е съдебно решение № 700 от 10.08.1999 год. на трето г. о. на ВКС, според което заповедта за дисциплинарно уволнение, съгласно чл. 195, ал. 1 КН трябва да бъде мотивирана и да съдържа необходимите и изчерпателно изброени изискуеми реквизити, като в тежест на работодателят е да докаже законността на уволнението. Решението по гр. д. № 825/1993 год. на трето г. о. на ВКС постановява, че заповедта за уволнение трябва да съдържа фактите, на които се основава административното ръководство, даващи основание да се прекрати трудовия договор, като в тази връзка е необходимо да се посочат нарушителя, същността на нарушението, кога и къде е извършено и по кой текст от К. на труда се налага дисциплинарното наказание. В този смисъл е и решение № 148 от 17.02.2000 год. на трето г. о. на ВКС, според което заповедта за дисциплинарно наказание, включително и за дисциплинарно уволнение, трябва да съдържа задължителните реквизити посочени в чл. 195, ал. 1 КТ, като липсата на един от тях е достатъчна, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобаразна. Точно липсата на сведения в заповедта за уволнението на ищцата, относно конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци и времето на извършване на нарушението е едно от основанията, само по себе си достатъчно, при които въззивният съд е постановил решението за уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
С оглед на изложеното, възизивният съд не е разрешил изведения съществен материално правен въпрос в противоречие с представената съдебна практика, която се покрива с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради което не е налице приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272 от 27.05.2008 год. по гр. д. № 159/2008 год. на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ