ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 329
София,19.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 16 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 312-2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
І. Образувано е по касационна жалба на Н. С. Г. от г. София срещу въззивното решение от 12.06.08г. по г.д. №1220/07г. на АС-г. София, ГК, 4-ти с-в, с което е оставено в сила решението от 26.02.07г. по г.д. №1362/05г. на СГС, І-во г.отд., 1 с-в. С последното е отхвърлен предявеният от Н. С. Г. от г. София със съгласието на неговия баща и законен представител С. А. Г. от г. София срещу “Д”АД-г. София иск с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ/отм./ за заплащане на неимуществени вреди в размер на 12000 лв., произтекли от ПТП, станало на 12.04.02г., ведно със законната лихва, считано от 12.04.02г. като недоказан. Със същото решение е отхвърлен и предявеният от касатора в условията на евентуалност деликтен иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу Л. И. Х. за заплащане на неимуществени вреди в размер на 12000 лв., произтекли от ПТП, станало на 12.04.02г., ведно със законната лихва, считано от 12.04.02г.
Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че ответникът Х. не е извършил виновно увреждащо деяние. В тази връзка развива съображения, че в процесния случай е доказан фактическия състав на деликта, състоящ се в установено по делото противоправно деяние/ПТП/, причинило вредоносния резултат, обстоятелство обусловило правния интерес на ищеца да претендира неимуществени вреди.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК във вр. с пар.2 ПЗР ГПК.
За да отхвърли иска въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че са налице елементите на граждански деликт, както и наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение, но е оборена презумптивната вина на делинквента, предвидена в чл.45 ал.2 ЗЗД с влязлото в сила решение, постановено по реда и условията на чл.78а НК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
Същественият материално правен въпрос от значение за правилността на решението е доколко постановеното и влязло в сила решение при условията на чл.78а НК има обвързваща гражданския съд сила по отношение вината на дееца.
Съгласно решение № 1086/4.01.06г. по н.д. №581/05г., ІІІ-то н.отд. единствено присъдата като акт на наказателния съд обвързва гражданския съд относно вината на дееца, както и относно неговата противоправност. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС относно прилагането на чл.222 ГПК/отм./ и сега действащия аналогичен текст на чл.300 ГПК. Като е приел противното, а именно че такова обвързващо действие има и решението, постановено при условията на чл.78а НК въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС, обстоятелство обуславящо наличие на основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 12.06.08г. по г.д. №1220/07г. на АС-г. София, ГК, 4-ти с-в, с което е оставено в сила решението от 26.02.07г. по г.д. №1362/05г. на СГС, І-во г.отд., 1 с-в.
ІІ. Относно направеното от касатора искане за спиране производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК
ВКС-ТК намира това искане за неоснователно по следните съображения:
Разпоредбата на чл.229 ал.1 т.6 ГПК следва да се тълкува съчетано с конституционната норма на чл.150 ал.2 от Конституцията. С последната е предвидена особена хипотеза на конституционен контрол “a posteriori”, действащ erga omnes. Тази хипотеза има предвид оспорване на приложимия закон в конкретно съдебно производство и по конкретно дело. По своето правно естество новелата на чл.150 ал.2 от Конституцията закрепва т.нар. в доктрината оспорване “par voix exception”/средство, способ за изключване, отстраняване/ на закона, приложим по конкретното дело. Следователно чл.150 ал.2 от Конституцията има предвид частна хипотеза, когато отделни състави на ВКС, разглеждащи конкретни спорове по конкретни дела могат да оспорват конституционност на приложим закон, относим за конкретен спор.
Систематическото, логическото и съчетаното тълкуване на чл.229 ал.1 т.6 ГПК и чл.150 ал.2 от Конституцията налагат извода, че спиране производството по конкретно дело на основание чл.229 ал.1 т.6 ГПК е допустимо единствено когато състава на ВКС, разглеждащ делото сезира Конституционния съд с искане за оспорване конституционносъобразността на приложим по конкретния спор закон и КС е допуснал разглеждането на това искане по същество. В този смисъл е Определение №1 на КС от 1.07.1997г. В конкретния случай КС е сезиран от Омбудсмана на РБ с искане за оспорване конституционносъобразността на определени текстове на ГПК, обстоятелство което изключва прилагането на чл.229 ал.1 т.6 ГПК във вр. с чл.150 ал.2 от Конституцията.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.06.08г.по г.д. №1220/07г. на АС-г. София, ГК, 4-ти с-в, с което е оставено в сила решението от 26.02.07г. по г.д. №1362/05г. на СГС, І-во г.отд., 1 с-в.
УКАЗВА на касатора Н. С. Г. от г. София да внесе по сметката на ВКС 240 лв. държавна такса в 7-дневен срок от съобщението на основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифата за ДТ и да представи платежен документ, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
ОСТАВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касатора за спиране производството по т.д. №312/09 г. на ВКС-ТК.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване от Председателя на ВКС-ТК, ІІ-ро т.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: