4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
С., 10.01. 2012 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети януари, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията С. Д.
гр. д. № 969/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. Т. от [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 2327 от 21.05.2010 г. по гр. дело № 11171/2009 г., с което е отменено решение № ІІІ-22-96 от 25.06.2009 год. по гр. дело № 4675/2008 год. на Софийски районен съд, 81 с-в, с което е отхвърлен искът на Л. Ц. Т. против М. В. Т. за промяна режима на лични отношения спрямо непълнолетния му син К. Л. Т., на основание чл. 106, ал. 5 СК (отм.), и е определен разширен режим на лични отношения на бащата и непълнолетното дете, както следва: бащата Л. Ц. Т. ще осъществява лични контакти с детето К. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя с преспиване при бащата, както и през зимната учебна ваканция на детето за периода от 26.12. до 30.12. вкл. от 9,00 ч. на първия ден до 18,00 ч. на последния с преспиване и през пролетната учебна ваканция на детето за периода от 1.04. до 05.04. вкл. от 9,00 ч. на първия ден до 18,00 ч. на последния с преспиване, с възможност да пътува извън [населено място], като бащата го взема и връща, както и тридесет дни без прекъсване през лятната учебна ваканция, през време, което не съвпада с отпуска на майката, с възможност да пътува извън [населено място], като бащата взема и връща детето.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 106, ал. 5 СК (отм.), при игнориране критериите относими към интереса на детето, съобразно изискванията в Постановление № 1/74 год. на Пленума на ВС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя като решени в противоречие с практиката на ВКС следните правни въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото: следва ли съдържанието на мерките за лични контакти между детето и родителя да бъде преценявано за всеки конкретен случай, следва ли да се прецени доколко определеният с предходното решение режим на лични контакти с родителя се е оказал неблагоприятен за детето, допустимо ли е да се определя нов режим на лични контакти след като самото дете не желае същия, следва ли да се прецени при какви условия – битови и жилищни на родителя, който не упражнява родителските права ще изпълнява разширения режим на лични контакти, следва ли предпоставките за промяна режима на лични контакти да е съобразен с интереса на детето и този интерес да е конкретен.
Ответникът по жалбата Л. Ц. Т. от [населено място] в писмен отговор оспорва касационна жалба като нередовна и неоснователна и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по иск с правно основание чл. 106, ал. 5 СК (отм.) относно промяна на режима на лични контакти намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката поставя въпроса по приложението на чл. 106, ал. 5 СК (отм.) относно промяна на режима на лични контакти на детето с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, като поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и Постановление № 1/74г. на Пленума на ВС. Дали съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти е въпрос по съществото на спора, относим към правилността на решението, отговорът на който зависи от конкретните обстоятелства по делото, предмет на обсъждане в производство по касационно обжалване. Твърденията, че обжалваното решение е постановено в нарушение на задължителната съдебна практика установена в Постановление № 1/74 г. на Пленума на ВС по въпроса за интереса на детето и критериите, от които съдът се ръководи в тази преценка не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да се съхранят интересите на детето, по иск за изменение на мерките по упражняването на родителските права, в частност на режима на лични контакти на детето с родителя, на когото не са предоставени родителските права, не е достатъчно да се установи настъпила фактическа промяна на обстоятелствата, при които са били определени първоначално родителските права и режима на лични контакти. Необходимо е тази промяна да е довела до необходимостта за детето да има по-чести контакти с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права с оглед на неговата възраст и потребности, което налага с оглед охрана интересите на детето да се промени режима на лични контакти с този родител с по-разширен такъв. В случая съдът се е ръководил от посочените изисквания и изхождайки от интереса на детето е приел, че разширения режим на личните отношения с бащата ще му осигури по-голям комфорт и по-пълноценна връзка с всеки един от родителите, както и ще съдейства за неговото по-добро физическо и психическо развитие предвид на неговата възраст – 16 годишен младеж. В случая личното изявление на детето К. относно режима на личните си контакти с бащата е съобразено както с психическото му и физическо развитие, така и с обстоятелството, че при раздялата на родителите си то е останало да живее с майка си, на която е предоставено упражняването на родителските права, като е отчетено и обстоятелството, че се касае за младеж, във възраст, която изисква по-тесни и близки контакти с бащата, които могат да бъдат осъществени най-пълноценно през учебните ваканции. Така както са формулирани поставените правни въпроси са от значение за изхода на делото, но същите не са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в Постановление № 1/74г. на Пленума на ВС, а са в синхрон с нея. В тази връзка следва да се посочи, че твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От изложеното е видно, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са установени.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2327 от 21.05.2010 г. по гр. дело № 11171/2009 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-брачен въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 52081 от 13.07.2010 г. на М. В. Т. от [населено място] .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :