ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
София, 11. януари 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 4307 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3912/14.06.2018 на Софийския градски съд по гр.д. № 1171/2018, с което е потвърдено решение № 16292/18.10.2016 на Софийския районен съд по гр. д. № 81003/2015, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.
Недоволен от решението е касаторът „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“ (ПУДООС), С., представляван от адв. Г. М. и Г. К. от САК, който го обжалва в срок като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателствени средства и изложи съображения, защо приема определи обстоятелства за доказани, а други – не и за доказателствената сила на изготвени от служители на работодателя докладни записки, становища, писмени сведения и др.; и по материалноправния въпрос за преценката на съда за наличието или липсата на качества, необходими за ефективното изпълнение на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ през определен период от време и колко продължителен следва да е този период в сравнение с трудовия стаж на работника на същата длъжност, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответницата по касацията Е. М. Ц. я оспорва, като счита, че обжалваното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска, предмет на делото пред въззивната инстанция са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок и е редовна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „Главен експерт – предварителен контрол” в Дирекция „Финансиране на екологични проекти и дейности“. Със заповед № 447/03.11.2015 г. трудовото й правоотношение е било прекратено поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата, изразяващи се в: 1/ липса на умения за общуване в работна среда и умения за работа в екип; 2/ проявена заядливост и сприхавост; 3/ конфликтно поведение; 4/ работи бавно, не умее да организира работата си и не се справя в срок с възложените й задачи (не е успяла да приключи голяма част от възложените и през 2014 и 2015 г. преписки за разлика от колегите си, което рефлектира негативно върху предприятието и бенефициентите и води до неефективна работа поради липсата на умения и компетентности); 5/ проявява учудващо незнание, че трябва да предаде в срок отчетните си листа и количествено-стойностни сметки по преписки, с което възпрепятства работата на колегите си, които отговарят за сключване на договори и рефлектира пряко върху поставените им задачи, като забавяне на процедури по сключването на договори за финансиране на строителството по важни инфраструктурни обекти на общините и оплаквания от тяхна страна, сочещо за неефективност на работата й, небрежност, лоша организация, липса на умения и компетентности (т. 9 от длъжностната й характеристика – способност да планира и организира работата, свързана с длъжността й и способността й да работи конструктивно като формален член на екип); 6/ неизразяване на мнение за законосъобразността за вземане на решение за финансиране на обект „Канализация в [населено място]; 7/ неизразяване на становище за законосъобразност по сключване на анекс с Община Созопол за проект „Интегриран проект за водния цикъл на [населено място] — I етап“ (ищцата е заявила писмено, че не й става ясно какво се променя с анекса и че това не е в предмета на дейност „Предварителен контрол“); 8/ забавяне сроковете по преписки, водещо до увреждане интересите на общините и реализирането на инвестиционните проекти; 9/ липса на необходимата възприемчивост и когнитивно мислене; 10/ липса на организационни умения, отчетност, дисциплина, професионализъм, водещи до некачествено изпълнение на служебните задължения (включително незнание кои проекти са при нея видно от доклад за изграждане на довеждащ колектор от [населено място] до ПСОВ в [населено място] по доклад от 06.03.2015 г.); 11/ липса на комуникативни умения за работа с бенефициентите – не се отнася съобразно своята позиция и компетентност с лицата, които контактува, като обижда и се държи грубо с представители на общини, нарежда на кмет на община да се свързва единствено с нея, а не с изпълнителния директор на предприятието), сочещо за липса на умения и компетентности, определени в длъжностната й характеристика (т. 8 контакти и представителни функции и т. 9 – да проявява лоялност и пази доброто име на администрацията, за което има подадени оплаквания от общини); 12/ липса на физическа и психическа устойчивост за справяне с възложените й задачи, което рефлектира върху работата на целия колектив и създава дискомфорт на екипа (т. 9 от длъжностна й характеристика – способност да работи добре под напрежение). В подкрепа на изложеното в заповедта се препраща към доклади, докладни, писма, становища и др. документи, описани в заповедта. Въззивният съд е приел, че съгласно последната връчена длъжностна характеристика от 12.06.2012 г., длъжността на ищцата е на пряко подчинение на изпълнителния директор, от когото само се възлагат задачи, като при изпълнение на задачите контактува с други дирекции в предприятието постоянно, както и с външни служби и ведомства и органи на местна власт – само във връзка със служебните задължения; посочени са преките задължения, както и изисквания за специални умения/компетенции, като изискването при специалните умения да работи конструктивно като формален член на екип не може да се изведе като пряко и основно трудово задължение. Прието е, че в случая в процесната заповед е мотивирана, но ответникът не е доказал липсата на качества на ищцата за ефективно изпълнение на работата, тъй като приложените към заповедта документи, които не изхождат от ищцата, представляват подписани от служител на работодателя или трети лица, частни свидетелстващи документи, неподкрепени от други доказателства. В този смисъл са приети като безпротиворечиви показанията на четиримата разпитани свидетели, че ищцата е била много добър специалист, от чийто опит са се ползвали и останалите й колеги, но след смяната на изпълнителните директори на ответника и идването на новия изпълнителен директор – в края на 2014 г., ищцата е влязла в конфликт с нея, станала е раздразнителна, което се е проявило и в критични коментари към отделни нейни колеги (според показанията на двама свидетели, които обаче не сочат трайно състояние на взаимоотношенията в колектива, породено от поведение на ищцата, а на ново такова). С отговора на исковата молба и с въззивната жалба, ответникът признава, че установената липса на качества при ищцата е за последните 14 месеца, като преди това работела добре, което е установено и от свидетелските показания. Отправянето на критики и раздразнителност в поведението на ищцата, не съставлява основание за прекратяване на трудовото правоотношение поради липса на качества за изпълнение на длъжността, доколкото видно от длъжностната характеристика, работата се изпълнява самостоятелно, а дори в определени случаи да се е налагало взаимоотношение с други служители, то няма доказателства тези критични коментари от ищцата да са се отразили на изпълнението на нейните служебни задължения и качеството на нейната работа и дължимия от нея работен резултат. В тази връзка въззивният съд е приел, че ответникът не е доказал описаните в заповедта по т. 1 до т. 5 вкл., т. 8, т. 9, и т. 12 липса на качества и последвалото от това неизпълнение на работата. Относно сочените основания по т. 6 на заповедта съдът е счел, че не е доказано [населено място] да е в района, на който на ищцата е било възложено да работи по проекти, съгласно разпределението от предишния изпълнителен директор (отменено едва на 28.08.2015 г.) и въпреки това, ищцата е дала становище по преписката, изложила е съображения защо не дава окончателно становище (К.-132459/16.04.2015), тъй като се сочи и непълнота на представените документи и е предоставила решението как да се процедира по преписката на изпълнителния директор. Прието е, че това становище е мотивирано, като окончателното решение е предоставено на изпълнителния директор и недаването на категорично заключение се явява единичен случай (лисват доказателства за други подобни становища). Аналогично съдът е приел, че по т. 7 от заповедта ответникът не е доказал основанието на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, доколкото ищцата е дала становище на 28.08.2015 г., че извън служебните й задължения е да даде становище относно анекса, като е последвало насочване за становище към техническата документация с резолюция на изпълнителния директор, предвид и доклад от финансиста (цитиран в становището на ищцата). По т. 10 на заповедта е прието като недоказано неизпълнението на задължения от страна на ищцата, тъй като по соченият доклад от 05.03.2015 г. по делото не е установено тази преписка е възложена на ищцата като експерт-предварителен контрол (по нея – ел.писмо с искане на становище, е било изпратено от друг служител на ответника до няколко служители на ответника, вкл. и на ищцата, но от това не следва извод, че преписката е била възложена само на ищцата). Във връзка с изложените основания по т. 11 на процесната заповед, въззивният съд е приел, че се сочат нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – уронване доброто име на предприятието, основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, което не попада в обхвата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Предвид изложеното, като краен извод е прието, че работодателят не е доказал липсата на качества на ищеца за ефективно изпълнение на възложената работа, поради което уволнението следва да бъде отменено като незаконно, а ищцата следва да бъде възстановена на заеманата длъжност, като за времето, през което е останала без работа, ответникът да й заплати обезщетение в размер на 9.220,80 лв.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите процесуалноправни въпроси да обуславят решението по делото, но те не са решени са в противоречие с практиката на ВКС нито значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че въззивният съд е съобразил задължението си да обсъди всички доказателствени средства и изложи съображения, защо приема определи обстоятелства за доказани, а други – не, че и изготвените от служители на работодателя докладни записки, становища, писмени сведения и др., неподписани от работника са частни свидетелстващи документи, които доказват съответните обстоятелства, ако достоверността им е потвърдена от свидетели, признания на насрещната страна или други допустими доказателствени средства. Повдигнатият материалноправен въпрос не обуславя решението по делото, тъй като въззивният съд е приел, че липсата на претендираните качества през процесния период не е установена по несъмнен начин.
На ответницата по касацията Е. М. Ц. следва да бъде присъдена сумата 1.500 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 3912/14.06.2018 на Софийския градски съд по гр.д. № 1171/2018.
ОСЪЖДА „Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда“, С. да заплати на Е. М. Ц. от С. сумата 1.500 лева разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.