Определение №33 от 12.1.2011 по ч.пр. дело №7/7 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№33

София,12.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 7 /2010 година

Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „ДИ Е. В.”ЕООД, гр. С. против въззивното определение на Софийски градски съд № 12893/10. 11.2009 год., по ч.гр.д.№ 10722/2009 год., с което е потвърдено определението на Софийски районен съд от 30.07.2009 год., по гр.д.№ 24168/2009 год. за прекратяване на производството по делото на осн. чл. 119, ал.3 ГПК и изпращането му по подсъдност на Пловдивския районен съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.131 ГПК и чл.119, ал.3 ГПК, обосновано с отсъствие на подаден към датата на постановяване на съдебния акт на първоинстанционния съд писмен отговор от страна на ответника, съдържащ възражение за неподсъдност на спора, съгласно общото правило на чл.105 ГПК за местна подсъдност, предвид седалището на последния.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба, подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал. 1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу съдебен акт , подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване следва да се остави без уважение.
Настоящият частен жалбоподател, като ищец е сезирал СГС с предявените срещу „Д. Б.” ЕООД, гр. П. обективно кумулативно съединени искови претенции, основани на чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.372 ТЗ за сумата общо от 8079.29 лв., формирана от неплатено възнаграждение по договор за международен автомобилен превоз на товари в размер на 6 806.29 лв. и обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от 178 лв..
С депозирана пред СРС молба от 21.05.2009 год. адв. Н., в качеството си на надлежно легитимиран процесуален представител на ответника е направил отвод за неподсъдност на спора пред сезирания съд, позовавайки се на общото процесуално правило на чл.105 ГПК и седалището на представляваното от него ЮЛ- търговец.
Първоинстанционният съд е уважил въведеното възражение за местна подсъдност, като е постановил определение от 30.07.2009 год. за прекратяване на производството по гр.д.№ 24168/2009 год. пред СРС, поради десезирането си и е разпоредил изпращане на делото по компетентност на ПРС.
За да остави без уважение частната жалба на „ДИ Е. В.”ЕООД, гр. С. срещу горепосоченото определение на СРС, въззивният съд е отрекъл основателността на въведените от частния жалбоподател оплаквания за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, излагайки подробни съображения във вр. с инвокираните оплаквания за липса на представителна власт на адв. Н. и за несвоевременно направен отвод, поради отсъствие на доказателства за връчен на ответника препис от исковата молба и представен отговор по същата.
Следователно обстоятелството, че понастоящем предмет на подадената частна касационна жалба е въззивно определение на СГС, постановено по реда на чл.121 ГПК, с което е оставена без уважение частна жалба срещу първоинстанционен съдебен акт, преграждащ по- нататъшното развитие на производството по делото пред първоначално сезирания съд, обосновава правен извод, че в случая допустимостта на установения от ГПК факултативен касационен контрол е обусловена от наличие на предпоставките – основна и допълнителна, на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Доколкото по силата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тяхното изрично посочване, пък, е възложено в тежест на жалбоподателя, то процесуална възможност за преценка основателността на искането за допускане на касационен контрол от страна на касационната инстанция, извън последните, отсъства.
Поради това и липсата на изрично формулиран от частния жалбоподател/ независимо от твърдяното в обратен смисъл в обстоятелствената част на частната жалба/ конкретен въпрос на материалното или процесуално право, разрешен от въззивния съд и обосновал крайния правен резултат по делото, по отношение на който е въведено твърдение, че са налице установените в т.1, т. 2 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК критерии за селекция е достатъчно, за да бъде отречена основателността на искането за разглеждане частната касационна жалба по същество.
Що се касае до наведените от частния жалбоподател в обстоятелствената част на частната касационна жалба оплаквания, то те са свързани единствено и само с правилността на въззивното определение на СГС, поради което са правно ирелевантни за допустимостта на искания касационен контрол – арг. от чл. 281 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че като неотносима към разглежданите по реда на ГПК правни спорове практиката на В., цитирана от частния жалбоподател, обективно не създава противоречие по вложения от законодателя в т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК смисъл.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 278, ал. 1 ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 12893/10. 11.2009 год., по ч.гр.д.№ 10722/2009 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top