О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 13.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Радостина Караколева
Анжелина Христова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 887 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. Х. Д. срещу тази част от Решение № 53 от 07.01.2019 год. по гр.д.№ 4541/2018 год. на Софийски апелативен съд с която съставът на САС, произнасяйки се по жалбата на Т. Д. е потвърдил Решение № 3723 от 08.06.2018 год. по гр.д.№ 4122/2016 год. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът Т. Д. сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на три посочени в него въпроса, свързани с прилагането на чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация „ДЗИ-Общо застраховане”АД, чрез процесуалния си представител е изразил становище, че касационната жалба липсват предвидените в закона предпоставки за допускане на касационен контрол. Няма искане за присъждане на разноски.
Ищцата има качеството на пострадала при ПТП настъпило на 16.08.2014 год. в резултат на което е починал нейният баща и наследодател Х. Д. З..
Наследодателят на ищцата е бил пътник в л.а. „Дачия” мод. „Логан” с водач М. М. – валидно застрахован по риска „Гражданска отговорност” при „ДЗИ-Общо застраховане”АД.
При пътуване с висока скорост около 100 км/ч в тъмната част на денонощието по мокър хлъзгав път и след употреба на алкохол, водачът е изгубил управлението на автомобила, той се е преобърнал в крайпътна канавка и се е ударил в крайпътно дърво. Пътуващият на задната седалка без поставен обезопасителен колан Х. З. е бил значително увреден и в резултат на получените травми е починал. Той също е бил употребил алкохол.
Дъщерята на починалия З. е предявила срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – в размер на 200000 лв., като искът е частичен при глобален размер от 400000 лв.
Ответникът по иска „ДЗИ-Общо застраховане”АД не е оспорил пасивната си материалноправна легитимация. Оспорил е иска по размер, като е направил и възражение по чл.51 ал.2 ЗЗД, че с поведението си, съгласявайки се да бъде пътник в автомобил, управляван от употребил алкохол водач наследодателят на ищцата е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат спрямо себе си.
Първоинстанционният Софийски градски съд е счел, че справедливият размер за обезщетяване на вредата, претърпяна от Д. е 150000 лв. Счел е, че в хипотезата на т.7 на ТР № 1/2015 год. на ОСТК следва да бъде приложена редукцията по чл.51 ал.2 ГПК, като степента с която Д. З. е допринесъл за вредата спрямо себе си е 1/3. Поради това е присъдил обезщетение в размер на 100000 лв.
Сезиран с въззивната жалба на ищцата Д. в частта с която искът и е бил приет за неоснователен, съставът на САС също е приел, че за обезщетяването на Д. справедливият размер би бил 150000 лв., както и че правилно е приложена редукцията по чл.51 ал.2 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на следните въпроси: “1./ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с нормата на чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение на неимуществени вреди, претърпени от увреденото в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя?; 2./ За да се приеме наличието на съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД и съответно намаляване на обезщетението за вредите поради самопоставяне в риск при алкохолно повлиян водач на МПС, следва ли по делото да бъде проведено пълно и главно доказване относно факта на знание у пострадалия за употреба на алкохол конкретно от водача, както неговата концентрация или е достатъчно да бъде внесено съмнение относно наличието на този факт?; 3./ При установено по делото наличие на съпричиняване от страна на пострадалия по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, следва ли съдът да съпостави приноса на пострадалия спрямо приноса на виновния за произшествието водач и така да определи степента на съпричиняване или следва да определи същия произволно?”.
Позоваването е на ППВС № 17/1963 год., ТР № 1/2014 год. на ОСТК на ВКС и постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Първият от посочените въпроси е формулиран общо, като следва да се отбележи, че изискването за прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД при преценка на всички релевантни факти по всяко конкретно дело е изрично посочен в ППВС № 5/1969 год. Прилагането на чл.52 ЗЗД не може да бъде поставено в зависимост от това дали искът е предявен срещу делинквента или срещу застрахователя на делинквента.
Не е налице противоречие с практика на ВКС и по втория от посочените въпроси. Съдът многократно е имал случай да посочи, че знанието на пострадалия за употреба на алкохол от водача, подлежи на установяване в съдебното производство с всички допустими от закона доказателствени средства. Достатъчно е доказването на знанието у пострадалия за употреба на алкохол от водача, без да е необходимо доказването на вида и количеството алкохол приет от него. В случая фактите по делото са били безспорни, че наследодателят на ищцата и виновният водач на МПС заедно с трети лица са посетили две питейни заведения в които са консумирали алкохол и ПТП е възникнало, когато са пътували към трето.
По отношение на третия от поставените въпроси, ВКС е имал случай по реда на чл.290 ГПК да посочи, че е налице разграничение между допринасянето за възникване на самото ПТП, и допринасянето на пострадалия за настъпване на вредата спрямо себе си, съставляващо факт, водещ до прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД. Вината на водача се преценява спрямо първата от посочените хипотези и тази преценка в случая е направена от наказателния съд, приел наличието на престъпление по чл.343 ал.3 б.”б” НК. За прилагането на чл.51 ал.2 ГПК е релевантна преценката за наличие на рисково поведение от страна на самия пострадал, рефлектираща върху размера на обезщетението.
Както бе посочено по-горе, разноски от ответната страна не са претендирани.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 53 от 07.01.2019 год. по гр.д.№ 4541/2018 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.