О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
С., 15.01. 2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
О. Керелска
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело № 7693/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по частна жалба на Е. Е. С. чрез адв. Б. срещу определение №14939/ 01.08.2013 год. по ч. гр.д. № 8341/2013 год. на СГС, ГО, ІV-В въззивен състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 2721/18.04.2013 год. от Е. Е. С. срещу определение от 21.03.2013 год. по ч. гр. дело №26031/2012 год. на СРС, ГО,117 с-в, с което е постановено вписване в книгата на съда по чл. 49,ал.1 ЗН на мълчаливия отказ на жалбоподателката да приеме наследството, оставено от Е. Г. С., починал на 21.11.2011 год.
Частната жалбоподателка счита , че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи във връзка с правото й в производството по чл. 51 ЗН да събира доказателства. Моли обжалваното определение да бъде отменено.
Ответната страна по частната жалба С. К. С. и К. Е. С. и двамата от [населено място] , чрез адв. Д. А. оспорва частната жалба в писмен отговор по делото. Претендират направените в производството пред въззивната и касационната инстанция разноски в размер на 410 лв. адвокатско възнаграждение.
Частна жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно разпоредбата на чл. 274,ал.1,т.1 ГПК поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:
В. съд е бил сезиран с частна жалба на Е. Е. Г. срещу определение от 21.03.2013 год. , постановено по ч. гр. д.№ 26031/2012 год. на Софийския районен съд, ГО, 117 състав, с което е постановено вписването в книгата на съда по чл. 49,ал.1 ЗН на мълчаливия отказ на жалбоподателката да приеме наследството, оставено от Е. Г. С. , починал на 21.11.2011 год. Производството пред Софийския районен съд е било образувано по молба с пр. осн. чл. 51 ЗН предявена от С. К. С. и К. Е. С. като заинтересовани страни, сънаследници с частната жалбоподателка на Е. Г. С. . С определение от 20.12.2012 год. съдът е дал едномесечен срок на Е. Е. С. да заяви дали приема наследството от Е. С. , като е указал, че при липса на отговор в посочения срок, ще загуби правото да приеме наследството. С отговор от 13.02.2013 год. Е. С. е поискала удължаване на срока за приемане наследството и е направила искане за събиране на доказателства във връзка с установяване на отразените в представения счетоводен баланс задължения на [фирма]. С определение от 14.02.2013 год. съдът е отказал събирането на исканите доказателства и е удължил срока по чл. чл. 51,ал.2 ЗН до 18.03.2013 год. Доколкото в този срок отговор не е постъпил, съдът е постановил вписване на мълчалив отказ от наследство.
За да постанови обжалваното определение Градският съд е приел, че така постановеното определение не подлежи на обжалване, доколкото е постановено в охранително по своя характер производство , което е едностранно и се развива като безспорно. Доколкото в случая молбата на заинтересованата страна, която е инициирала производството е уважена, постановения съдебен акт не подлежи на обжалване съгл. чл. 537,ал.1 ГПК.
Определението е правилно. Съгласно чл. 274,ал.1,т.1 ГПК на въззивно обжалване подлежат определенията, които преграждат по нататъшното развитие на делото и за които възможността за обжалване е предвидена изрично в закона. В случая Градският съд правилно е приел, че производството по чл. 51 ЗН има охранителен характер и по отношение на него с оглед разпоредбата на чл.530 ГПК следва да се приложат правилата на охранителните производства, регламентирани в Глава 49 на част шеста на ГПК „Охранителни производства”. Съгл. чл. 537,ал.1 ГПК решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава не подлежи на обжалване. Възможност за обжалване е предвидена изрично по отношение на отказите да се издаде съответния охранителен акт / чл. 538,ал.1 ГПК/.Следователно хипотезата на чл. 274,ал.1,т.2 в случая не е налице. Същевременно обжалваното определение не прегражда по нататъшното развитие на делото, по което е постановено ,а приключва производството по него.
По изложените съображения определението на СГС, с което частната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима е правилно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция по арг. от чл. 78,ал.3 ГПК на ответника по частната жалба се следват разноски за настоящата инстанция в размер на 205 лв. с оглед представения договор за правна помощ . Разноските / адвокатско възнаграждение / _ за производството пред Софийския градски съд не се следват . Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт , с който приключва делото в съответната инстанция съдът се произнася и по искането за разноски. Доколкото СГС не се е произнесъл по направеното пред него искане за разноски страната би могла да ги поиска от тази инстанция при условията на чл. 248 ,ал.1 ГПК в посочените в тази разпоредба срокове.
Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ СИЛА определение №14939/ 01.08.2013 год. по ч. гр.д. № 8341/2013 год. на СГС, ГО, ІV-В въззивен състав.
ОСЪЖДА Е. Е. С. да заплати на С. К. С. и К. Е. С. разноски за тази инстанция в размер на 205 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: