О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 15.01.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ : Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1185/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д., подадена чрез процесуалния й представител адвокат Д. Г., срещу въззивно решение №393 от 15.12.2014г., постановено по в.т.д.№1438/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение №835 от 18.07.2014г., постановено по т.д.№1793/2014г. по описа на Старозагорски районен съд.
В касационната жалба на Д. И. Д. се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди се, че незаконосъобразно въззивният съд е приел, че в тежест на поемателя е да докаже наличието на каузално правоотношение при общо възражение от страна на издателя на записа на заповед, включително при възражение за безпаричност на записа на заповед. В касационната жалба е посочено, че доколкото записът на заповед е редовен от външна страна и липсват конкретни възражения от издателя, съдът е следвало да приеме, че предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск, е доказан и основателен, без да обсъжда събраните доказателства относно каузалното правоотношение между страните. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново решение по реда на чл.293 ал.1 ГПК, с което да бъде уважен изцяло предявения иск с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката е обосновала приложното поле на касационното обжалване със следните три въпроса , които според нея са от значение за изхода на конкретното дело:
1.Следва ли съдът в производството по установителен иск по реда на чл.422 ГПК да се произнесе по наличието на каузално правоотношение и неговата действителност при липсата на твърдения на ищеца или възражения на ответника, основани на конкретно каузално правоотношение по повод и във връзка, с което е издаден записа на заповед? – в изложението е посочено, че този въпрос е решен в противоречие с т.17 от Т..решение №4/2013г. на ВКС, ОСГТК и с решение №114/10.07.2014г. по т.д.№1469/2013г., на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК – допълнителна предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК
2.Следва ли съдът в производството по установителен иск по реда на чл.422 ГПК да се произнесе по наличието на каузално правоотношение и неговата действителност при направено общо оспорване от страна на ответника? – в изложението е посочено, че този въпрос е решен в противоречие с т.17 от Т..решение №4/2013г. на ВКС, ОСГТК и с решение №173/12.01.2011г. по т.д.№901/2009г. на ВКС,Іт.о., решение №213/22.12.2014г. по т.д.№2700/2013г., на ВКС, ІІ т.о., решение №128/23.10.2012г. по т.д.№561/2011г., на ВКС, ІІ т.о., всичките постановени по реда на чл.290 ГПК – допълнителна предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Посочени са и решения на САС и на Врачански ОС за наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
3.Следва ли записът на заповед да съдържа реквизити извън посочените в чл.535 ТЗ, вкл. и изявление на поемателя, че е предал сумата на заемателя и/или че заемателят е получил сумата от поемателя? – допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК са обосновани с наличието на противоречива практика на ВКС – решение №88/27.05.2013г. по т.д.№347/2012г., на ВКС, ІІ т.о и на решения на Пловдивски АС, ОС-Ловеч, ОС-Стара Загора.
В писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ал.1 ГПК, ответницата по касация Е. Н. Х. поддържа, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липсата на законовите предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. В отговора се сочи, че оплакванията на касатора за необоснованост, неправилност и немотивираност, не представляват предпоставки за допускане на касационно обжалване. Същевременно изчерпателно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Ответницата претендира разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение №393 от 15.12.2014г., постановено по в.т.д.№1438/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е потвърдено изцяло решение №835 от 18.07.2014г., постановено по т.д.№1793/2014г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Д. И. Д. против Е. Н. Х. иск за установяване съществуването на вземането за сумата 20 000 лв. за неизплатено задължение по запис на заповед от 12.07.2013г. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е посочил, че процесният запис на заповед от 12.07.2013г. за сумата 20 000 лв. с падеж 12.08.2013г., е издаден от ответницата Е. Х. и че е редовен с оглед изискванията на чл.535 ТЗ. С оглед твърденията на ищцата в исковата молба въззивният състав е приел, че издаденият запис на заповед обезпечава изпълнение на задължение по договор за заем от 12.07.2013г., като страните са се съгласили сумата да бъде предадена не лично на ответницата, а на трето лице Н. Н. – за погасяване на задължение на ответницата към това лице.
В обжалваното решение съдът е посочил, че съобразно тълкуването, направено в т.17 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, ищецът носи тежестта да докаже валидното възникване и съществуване на заявеното в заповедното производство парично вземане, а ответникът – неговото погасяване. Въззивният състав е приел, че нито в записа на заповед, нито в представената разписка, издадена от Н. Н. с дата 12.07.2013г., не се съдържа изявление на ответницата, че е получила заемната сума. Съдът приема, че от доказателствата по делото не се установява наличието на договорни отношения между страните, което е основание за отхвърляне на исковата претенция.
Настоящият касационен състав намира, че първият поставен от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос, а именно: Следва ли съдът в производството по установителен иск по реда на чл.422 ГПК да се произнесе по наличието на каузално правоотношение и неговата действителност при липсата на твърдения на ищеца или възражения на ответника, основани на конкретно каузално правоотношение по повод и във връзка, с което е издаден записа на заповед? не обуславя допускане на обжалваното решение до касация. Този въпрос не е от значение за формиране на решаващата воля на съда по см. на чл.280 ал.1 ГПК и съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР№1/19.02.2010г. по тълк.дело №1/22009г. на ВКС, ОСГТК,, тъй като в исковата молба от 22.11.2013г. ищецът е посочил обстоятелствата, във връзка с които е издадена процесния запис на заповед, т.е, налице е твърдение от страна на ищеца за наличие на каузално правоотношение с поето задължение от страна на ответницата, чието изпълнение е обезпечено чрез издадения запис на заповед.
Поставеният втори въпрос: Следва ли съдът в производството по установителен иск по реда на чл.422 ГПК да се произнесе по наличието на каузално правоотношение и неговата действителност при направено общо оспорване от страна на ответника? – отговаря изцяло на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Както бе посочено по-горе решаващият аргумент на въззивния състав за отхвърляне на исковата претенция е свързан с извода на съда, че ищецът не е доказал каузалното правоотношение, за което носи доказателствената тежест с оглед направеното тълкуване в т.17 от ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г.
Настоящият състав намира, че по отношение на този въпрос е налице и допълнителната предпоставка за допускане на касация по чл.280 ал.1.т.1 ГПК – въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е приел, че ищецът следва да докаже каузалното правоотношение, независимо от обстоятелството, че записът на заповед е редовен / издаден от ответницата с реквизитите по чл.535 ТЗ/ при общо възражение на ответницата /че не е издала заповедта/, включващо и възражение за безпаричност. В мотивите към т.17 от Т..решение №4/2013г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че „ при въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението на което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът кредитор сочи обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си основано на менителничния ефект. При заявени релативни възражения от ответника се прилагат посочените правила за разпределение на доказателствената тежест”. В същия смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК решения /решение №173/12.01.2011г. по т.д.№901/2009г. на ВКС,Іт.о., решение №213/22.12.2014г. по т.д.№2700/2013г., на ВКС, ІІ т.о., решение №128/23.10.2012г. по т.д.№561/2011г., на ВКС, ІІ т.о., в които се приема, че ако длъжникът направи конкретни възражения срещу вземането, то тогава поемателят по записа на заповед, ще трябва да докаже фактите, от които вземането произтича /включително и каузалното правоотношение/. Ето защо настоящият състав намира, че във връзка с поставения по-горе въпрос, обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК
Допускането на обжалваното решение до касационно обжалване обуславя безпредметността на обсъждането в производството по чл.288 ГПК на третия въпрос: Следва ли записът на заповед да съдържа реквизити извън посочените в чл.535 ТЗ, вкл. и изявление на поемателя, че е предал сумата на заемателя и/или че заемателят е получил сумата от поемателя?. Отговорът на този въпрос е изцяло обусловен от предходния въпрос, свързан с доказателствената тежест и необходимостта от доказване на каузалното правоотношение при общо възражение от издателя на записа на заповед.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №393 от 15.12.2014г., постановено по в.т.д.№1438/2014г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.
УКАЗВА на касаторката Д. И. Д. от [населено място] войвода, [община], ул. П. Я.” №2Б, съдебен адрес: адвокат Д. Г., [населено място], [улица] ет.1 ап.3, в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: