О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 15.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1100/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е постъпила частна жалба от адвокат К. Н. като пълномощник на Г. Петрова М. против Определение №406 от 6.02.2015г, постановено по в.гр.д.№4558/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 4 с-в, с което по реда на чл.248 ал.1 ГПК е изменено в частта за разноските въззивно решение №2445 от 22.12.2014г., постановено по същото дело.
В частната жалба се поддържа, че с обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК, неправилно са присъдени в полза на ответното дружество разноски за въззивната инстанция в размер на 1 234 лв. Твърди се, че ответното дружество не е изпълнило задължението си по чл.80 ГПК да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание във въззивната инстанция.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК e депозиран писмен отговор от ответника [фирма], в който се излагат изчерпателно съображения за неоснователност на частната жалба. Поддържа се, че дружеството своевременно е поискало присъждането на разноски за въззивната инстанция, както и че списъкът с направените разноски е представен в заседанието, проведено на 15.12.2014г..
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.248 ал.3 ГПК съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна.
С Определение №406 от 6.02.2015г, постановено по в.гр.д.№4558/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 4 с-в, въззивният състав по реда на чл.248 ал.1 ГПК е изменил въззивно решение №2445 от 22.12.2014г., постановено по същото дело като е осъдил жалбоподателката Г. М. да заплати на [фирма] сумата 1 035 лв. / а не 1 234 лв., както се твърди в частната жалба/ – разноски, направени пред въззивната инстанция. За да уважи молбата по чл.248 ал.1 ГПК въззивният състав е взел предвид обстоятелството, че въззивната жалба на Г. М. срещу първоинстанционното решение не е била уважена с въззивното решение и е посочил, че възнаграждение се дължи с оглед изхода на спора пред всяка инстанция.
Ответното дружество [фирма] – законен правоприемник на първоначалния ответник „И. България” З., е претендирало разноски за въззивната инстанция с отговора на въззивната жалба. С молба от 15.12.2014г. дружеството е представило списък за разноските общо в размер на 1 035 лв.. Към молбата са представени договор за правна помощ, фактура и банково извлечение за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 020 лв. От протокола от открито съдебно заседание, проведено на 15.12.2014г. е видно, че списъкът по чл.80 ГПК за разноските е представен от пълномощника на дружеството адвокат Е. Ж. в самото заседание.
От изложеното следва, че претенцията за разноски е надлежно направена от ответното дружество, както и че същото е представило списък по чл.80 ГПК своевременно в последното по делото заседание във въззивната инстанция. Обжалваното определение е правилно и е съобразено с разпоредбите на чл.248 ал.1 ГПК във вр. с чл.81 ГПК, чл.78 ал.3 ГПК, чл.80 ГПК и с разясненията, дадени в Тълкувателно решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №406 от 6.02.2015г, постановено по в.гр.д.№4558/2013г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 4 с-в, с което по реда на чл.248 ал.1 ГПК е изменено в частта за разноските въззивно решение №2445 от 22.12.2014г., постановено по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: