7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№33
[населено място],16.01.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1381 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 853 / 07.05.2013 год. по гр.д. № 2633/2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав, както следва :
Касаторите – ищци К. С. И., В. Н. К. , представляван чрез първата , като негов законен представител – настойник и П. В. П., последните двама конституирани като наследници на първоначалния ищец В. П. В.,с определение на настоящия състав от 02.10.2014 год. ,а първият от тях участващ и в лично качество , обжалват въззивното решение в частта,в която със същото е частично потвърдено първоинстанционното решение № 2891/27.04.2012 год. по гр.д.№ 3564/2010 год. на СГС, ГК , І- 8 състав, за отхвърляне на исковете им с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу ЗД [фирма], за разликата между присъдените на В. К. по 75 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалите му майка и баща ,при ПТП от 04.06.2009 год.,по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка„Гражданска отговорност„при ответника лек автомобил, до претендираните по 100 000 лева по всеки от исковете, както и в частта за потвърждаване отхвърлителното решение за разликата между присъдените на К. С. и В. П. В. обезщетения от по 45 000 лева до претендирания по всеки от исковете размер от 60 хил.лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им, загинала при същото ПТП.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД – относно извода за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите Н. К. Н. и Вероника В. П., както досежно основанието на приетото съпричиняване , във връзка с приложението на чл.257 ал.4 КЗ – знание на пострадалите за употребения от водача на МПС,причинил ПТП,алкохол,което обстоятелство съдът е отчел като доброволно поставяне в риск , така и досежно обосноваността с доказателства по делото на самия извод за наличието на това знание,в каквато връзка касаторите се позовават на съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.235 ал.2 ГПК, доколкото такъв извод се явява неподкрепен с доказателства по делото .
Касаторът – ответник – ЗД [фирма] – оспорва въззивното решение в частта,в която със същото е частично отменено първоинстанционното решение и предявените искове на В. К.,за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на всеки от родителите му,са уважени в размер над 50 000 лева – допълнително присъдени по 25 000 лева,а исковете на К. И. и В. В. / с конституирани в касационна инстанция правоприемници на втория – В. К. и П. П. / са уважени в размер над 20 хил. лева – допълнително присъдени по 25 000 лева .Страната счита решението постановено в противоречие с материалния закон – чл.51 ал.2 ЗЗД, досежно приетото от въззивния съд съпричиняване единствено на соченото основание – знание за употребата на алкохол от водача на МПС, в който пострадалите са приели да се возят , не и по отношение на другото твърдяно основание – неползване на предпазни колани. Оспорват като занижен възприетия от въззивния съд принос на пострадалите наследодатели от 1/4.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
С въззивното решение съдът е споделил като справедлив размер на обезщетението по всеки от активно субективно съединените искове размерът посочен с исковата молба, като частичното неуважаване на исковете по същество се основава единствено на прието съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите наследодатели, приноса на което е определен на 1 / 4 , вместо възприетата от първоинстанционния съд 1 / 2. Въззивният съд е приел за установено нарушение на чл.137а ЗДвП – неизползване на предпазни колани от пострадалите,но отрекъл наличието на причинност между това нарушение и настъпилия летален изход , на основание заключенията на съдебно-медицински експертизи относно механизма на увреждането и последиците и ако предпазните колани биха били използвани.Въззивният съд е уважил второто основание за наличие на съпричиняване – знание на пострадалите за употребения от водача на МПС, в което са пътували, алкохол,съставляващо доброволно поемане на риск от същите.Изхождайки от това,че НК не изисква причинност между пияното състояние на водача и настъпилото пътнотранспортно произшествие, съдът е счел че такава причинност не следва да се изисква и между знанието на пострадалите за употребения , от водача на МПС в което приемат да пътуват , алкохол и увреждането. Съдът изрично се е позовал на задължителна съдебна практика – реш.№ 98 / 08.07.2010 год. по т.д.№ 942 / 2009 год. на ВКС, ТК , І т.о..
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите ищци поставят въпросите : 1/ Съставлява ли съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД поведение на пострадалия при ПТП, изразяващо се в съгласие да бъде превозвано от алкохолно повлиян водач на МПС ?; 2/ Следва ли в този случай застрахователното обезщетение по иск основан на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите „ да бъде намалявано при условията на чл.51 ал.2 ЗЗД,след като пострадалите са знаели или са били длъжни да узнаят за обстоятелството, че водачът на МПС е алкохолно повлиян ? ; 3/ Налице ли е съпричиняване и когато пострадалият не е знаел, респ. не е могъл да узнае ,че водачът на МПС е алкохолно повлиян ? ; 4/ Може ли посредством логически съждения , без преки доказателства , да се заключи , че пострадалия при ПТП е знаел или е могъл да знае и да предположи,че водачът на МПС е употребил алкохол ?;5/ Следва ли съдът, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди ,съобразявайки критериите по чл.52 ЗЗД, да отчита лимитите на застрахователно покрития по чл.266 КЗ / съответно пар. 27 от ПЗР на КЗ за периода до 11.06.2012 год. ? и 6 / Съставлява ли лимита на застрахователно покритие по чл.266 КЗ /пар.27 ал.1 ПЗР на КЗ / „ друго обстоятелство„,което съдът е длъжен да обсъди, съгласно задължителните указания на ППВС № 4 / 1968 год. ?
Както се посочи по-горе, основанието за частично отхвърляне на исковете е единствено приетото за доказано от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалите наследодатели – Н. Н. и В П. .С оглед правния интерес на ищците, релевантен за изхода на спора и спрямо решаващите мотиви на въззивното решение би бил не въпрос относно критериите за определяне на размера на справедливо застрахователно обезщетение,вкл. лимитите на застрахователно покритие,като евентуален такъв, а въпрос ,свързан с приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД вр. с ППВС № 17 / 1963 година относно съпричиняването.Поради това,последните два въпроса не покриват общия селективен критерий почл.280 ал.1 ГПК – исковете са частично отхвърлени и от първоинстанционния съд не като последица от неправилна преценка относно справедливия размер на обезщетението,поради което не са били и предмет на довод във въззивната жалба на ищците срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение,необжалвано от ответника,съответно не са били предмет на произнасянето на въззивния съд, съгласно чл.269 пр. второ ГПК.
Третият и четвъртият от поставените въпроси са провокирани от възприетото за доказано от въззивния съд знание на пострадалите наследодатели за употребения от водача на причинилото ПТП МПС – И. Я. Т. – алкохол.Релевантно формулиран спрямо изводите на съда,обаче, е единствено четвъртият въпрос,тъй като третият включва в хипотезиса си прието за неустановено от съда знание за употребения алкохол, а последното противоречи на възприетата от съда фактическа обстановка.Въпросът би бил релевантен , ако съдът игнорира необходимостта от установяване на това знание като предпоставка за приемане на съпричиняване, т.е. приеме наличие на съпричиняване като последица от обективния факт на съвместно пътуване с алкохолно повлиян водач на МПС. Поради това и третият въпрос не покрива , по аналогични на преждеизложените съображения, характеристиката на правен въпрос, съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 година на ВКС.Четвъртият въпрос, така формулиран – липса на преки доказателства и обосноваване на извод за знание на пострадалите единствено чрез прилагане правилата на логиката – не кореспондира с обхвата на съобразените от съда доказателства, между установени с които,макар и косвени спрямо знанието на пострадалите факти, въззивният съд логично е предпоставил връзка.Съдът се е позовал на косвено доказателство – свидетелски показания за видимо състояние на алкохолно опиянение на водача И. Т. още към 23 ч. / при ПТП настъпило в 1,00 ч. през нощта /,на крайпътен павилион,при директно установена от свидетеля продължаваща употреба на алкохол и към този момент.Изхождайки от факта,че пострадалите и водача на МПС са от едно и също населено място,в близост до мястото на ПТП , което не се спори, очевидно отчитайки липсата на собствен превоз на същите ,доколкото и противно възражение не е противопоставено и доказано от ищците , съпоставяйки часа на установено от свидетеля състояние на водача на МПС,спрямо часа на самото ПТП, съдът е обосновал логичния извод, че пострадалите са били заедно с водача на МПС, респ. са били наясно със състоянието му. В този смисъл ,формулираният въпрос се явява непълен , игнорирайки наличието на съобразени от съда косвени доказателства и обстоятелства по делото, установяващи факти , от които именно съдът е извел знание на пострадалите. Следователно, с тази си формулировка въпросът не покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК.Но дори да би се конкретизирала формулировката,доколкото логичните съждения винаги изхождат от пряко установени факти или явления, въпросът винаги би предпоставил фактологично изводим от конкретиката на спора отговор относно правилността на достигнатото от въззивния съд съждение.Не съставлява процесуалноправен въпрос позволяващ общ и еднозначен отговор по обосноваността на съдебния акт – предпоставка за неговата правилност, подлежаща на проверка в различна от настоящата фаза на касационното производство. Дори да се приеме обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,недоказан е допълнителния селективен критерий ,сочен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.Преди всичко, посочените като подлежащи на тълкуване норми на чл. 235 ал.2 ТЗ и чл. 257 ал.4 КЗ са напълно неотносими към отговор на въпроса, който предпоставя преценка за обоснованост на въззивното решение , което е основание за неправилност различно от същественото нарушение на съдопроизводствените правила, каквото би съставлявало нарушението на чл.235 ал.2 ТЗ.
По същество първите два въпроса са със съвпадащо съдържание и конкретизирани от настоящия състав, в съответствие с правомощията му по ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС се свеждат до това : Налице ли е съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД , предпоставящо съответно намаляване на дължимото застрахователно обезщетение по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ ,ако пострадалите са знаели , че приемат да пътуват в МПС,управлявано от алкохолно повлиян водач ? Въпросът удовлетворява характеристиката на правен въпрос – включен в предмета на спора и отговор на който е обусловил решаващите мотиви на въззивното решение за частично отхвърляне на исковете . Необоснован ,обаче, е допълнителния селективен критерий , със сочените от касатора съдебни актове : реш.№ 60 / 30.11.1989 год. по н.д.№ 46/1989 год. на ОСНК на ВКС , т.7 от ППВС № 17 / 1963 год. , реш.№ 2172 / 13.07.1979 год. по гр.д.№ 1278 / 79 год. на ВС, І гр.отд., реш.№ 167 / 19.02.1970 год. по н.д.№ 21/ 70 год. на ІІІ н.о. на ВС и реш.№ 206 / 12.03.2010 год. по т.д.№ 35 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС. Решенията на НК на ВКС не съставляват задължителна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Представеното решение по н.д.№ 46 / 1989 год. на ОСНК на ВКС не съдържа данни за разгледан в процеса граждански иск, при разглеждане на който да са изложени мотиви по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД.Съгласието на пострадалите да бъдат превозвани от алкохолно повлиян водач на МПС е разгледано единствено в аспект на несъставляващо смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство. Цитираните съдебни актове – казуална съдебна практика – не отговарят на изискването за обективен идентитет във фактите, предпоставящи различен спрямо настоящото въззивно решение, отговор на идентичен правен въпрос , съгласно задължителните указания в т.3 на ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС. Точка 7 от ППВС № 17/1963 год. и реш.№ 206 / 12.03.2010 год. по т.д.№ 35 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС коментират общото правило за необходима пряка причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредоносния резултат,което изискване не е отречено със задължителната за въззивния съд практика – реш.№ 98 / 98 по т.д.№ 942 / 2009 год. на І т.о. на ВКС.Съдът е приел,че съзнателното поемане на риск,каквото представлява поведението на пострадалите,съгласили се да пътуват,превозвани от алкохолно повлиян водач,е особен случай на съпричиняване.Поемането на риска е фактическото действие в причинност с увреждането,доколкото от състоянието на делинквента е могло да се допусне,че ще причини увреждането.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът – ответник формулира следните въпроси : Следва ли при определяне приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат да се прилагат обективни критерии аналогични на тези при определяне размера на обезщетението по справедливост,на основание чл.52 ЗЗД ? Ако не, какви обективни фактори съдът следва да вземе предвид и изследва , съответно обсъди при определяне размера на приноса ? Касае ли се до приложение на този институт , уреден в чл.51 ал.2 ЗЗД , единствено въз основа вътрешното убеждение на съда ? / очевидно касаторът визира определянето на конкретния процент съпричиняване, като почиващ на субективната преценка на установеното участие в настъпването на вредоносния резултат .
Въпросът формално покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК,доколкото въззивният съд, прилагайки разпоредбата на чл. 51 ал.2 ЗЗД е приел определен процент съпричиняване от пострадалите наследодатели на ищците.Не е посочен, обаче , допълнителен селективен критерий . Страната е посочила значение на отговора на този въпрос за изхода на конкретния спор,която формулировка не би могла да се приеме за позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Но дори да би била формално посочена,хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е необоснована в съответствие със задължителните указания на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.По приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД е налице трайно установена практика и въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със същата,определяйки процента съпричиняване, съобразно конкретно установените обстоятелства относно приноса на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат.Разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД не е неясна и противоречива или непълна, поради това , че не съдържа конкретно приложими критерии или директно приложими проценти спрямо определен вид съпричиняване, тъй като определянето на конкретния принос,вкл.процентно,е изцяло фактологичен въпрос,разрешим съобразно обстоятелствата във всеки конкретен случай и резултат от винаги субективна оценка на участието на правопораждащите вредоносния резултат обективни фактори в механизма на увреждането,каквато е и трайната съдебна практика.Невъзможно е въвеждането на единни критерии за субективната оценка на приноса,тъй като е невъзможно стандартизиране на хипотезите на принос,аналогично на невъзможността за въвеждане на стандартизиран размер на обезщетенията за всеки вид вреда , при прилагането на чл.52 ЗЗД.
По частната касационна жалба с правно основание чл. 274 ал.3 вр. с чл. 248 ГПК :
Касаторите – ищци оспорват правилността на постановеното по реда на чл.248 ГПК определение на САС, с което твърдят неправилно оставена без уважение молбата им за изменение на дължимите за първоинстанционното производство разноски,предвид частично уважаване на предявената от тях въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение.Видно от съдържанието на самата молба,обаче, претенцията на страните е била за изменение на въззивното решение относно дължимите за въззивна инстанция разноски , по което искане се е произнесъл и съда.Следователно подадената частна жалба е неоснователна, тъй като съдът се е произнесъл в съответствие с претенцията, с която е бил сезиран.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 853 / 07.05.2013 год. по гр.д. № 2633/2012 год. на Софийски апелативен съд, ГК,7 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ищците К. С. И.,В. Н. К.,представляван чрез първата,като негов законен представител – настойник и П. В. П.,последните двама конституирани като наследници на първоначалния ищец В. П. В., срещу определението на САС по чл.248 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :