1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 16.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 4969 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. И. Б., чрез назначения по реда на правната помощ адвокат А. П. Г. от САК срещу въззивно определение № 2274 от 18.08.2015 г. по в.ч.гр.д. № 3272/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което се потвърждава разпореждане от 20.05.2015 г. по гр.д. № 729/2014 г. на Софийски окръжен съд за отхвърляне на молбата на К. И. Б. да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса по предявения от него иск за обезщетение на причинените му неимуществени вреди в размер на 30 000 лева. В частната жалба се поддържа, че не разполага с достатъчно средства и имущество за заплащане на дължимата държавна такса, както и че изводите на въззивния съд за притежаваната от него недвижима собственост са неправилни, тъй като собствеността върху вилния имот е прехвърлена през 2004 г, а с влязло в сила решение на съда е признато, че апартамента в [населено място] е собственост на трето лице. Жалбоподателят изтъква също, че е освобождаван многократно от държавна такса по водените дела, за което представя доказателства.
Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна и процесуално допустима.
Съгласно чл.274, ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, които в случая не са налице. В изложението към частната касационна жалба служебният защитник на жалбоподателя не е поставил материалноправен или процесуалноправен въпрос, а е изложил оплакване за незаконосъобразност на определението. Изложените съображения имат отношение към правилността на фактическите и правни изводи на Софийския апелативен съд и в този смисъл представляват доводи за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, които не могат да бъдат обсъждани в производството по допускане на касационното обжалване. Съгласно дадените разяснения в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като общо основание за допускане до касационен контрол. Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, но може само да го уточни и конкретизира. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали са налице сочените от касатора допълнителни основания по чл.280, ал.1 ГПК.
В представеното от служебния защитник изложение към частната касационна жалба не е поставен какъвто и да е правен въпрос, по който да се произнесе ВКС, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното определение на Софийския апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2274 от 18.08.2015 г. по в.ч.гр.д. № 3272/2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.