О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София, 16.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 3049/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. К. Х. и А. Д. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 2845 от 08.05.2018г., постановено по гр.д.№ 13281/17г. на Софийския градски съд, ІІ-Е състав, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение от 26.06.2017г. по гр.д.№ 41506/16г. на Софийския районен съд, 151 с-в, и е отхвърлил като неоснователен предявения от З. К. Х. и А. Д. Х. против М. И. Д., В. И. Л. и В. И. М. иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на основание придобивна давност при условията на съпружеска имуществена общност на недвижим имот – апартамент № 6А със застроена площ от 41, 20 кв.м., находящ се на трити (втори жилищен) етаж на сграда, построена в УПИ ****, кв.47 по плана на [населено място], м.””, ведно с мазе № 14 и 1,537 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че по делото не е установено към 2002г., от когато ищците в първоинстанционното производство твърдят, че са започнали да владеят процесното жилище, или към по-късен момент, предхождащ датата на подаване на искова молба с поне 10 години, т.е. най-късно към 25.07.2006г. (доколкото те не основават фактическата си власт на правно основание, годно да ги направи собственици по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС), жилищната сграда, в която то се намира, да е била изградена до етап “груб строеж” по смисъла на § 5, т.46 ДР ЗУТ, за да е налице годен обект на правото на собственост, който да може да бъде предмет на прехвърлителни сделки или на придобиване на оригинерно основание /давност/. Посочено е, че по делото не е представен протокол на общинската администрация съгласно чл.181, ал.1 ЗУТ, който да удостоверява степента на завършеност и който се явява единственото годно доказателствено средство за доказване на това обстоятелство, когато се касае за груб строеж, завършен след влизане в сила на ЗУТ, нито от останалите събрани по делото доказателства може да се направи категоричен извод в тази насока, а от тях е установено, че към момента на сключване на предварителен договор за покупко-продажба между ищеца и ЕТ ”Красимир Дърмонев” тази степен на завършеност не е била достигната и че такава е била налице с категоричност едва към 12.08.2008г., когато е било издадено удостоверение от Столична община – район “Сердика.”.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК по въпросите: 1. При нормата на чл.181, ал.2 ЗУТ може ли със свидетелски показания да се установява степен на завършеност на сграда етап “груб строеж”; 2. Допустими ли са в този случай гласни доказателствени средства за установяване на тези обстоятелства и 3. При безспорния факт, че строителните книжа са били загубени, допустимо ли е събиране на гласни доказателства за степента на завършеност на сградата към 2002г. и до края на 2005г. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
За да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение е необходимо с него да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК /т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/.
В случая поставените от касаторите въпроси сами по себе си не обуславят изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че и от останалите събрани по делото доказателства, включително гласни, по делото не е установено по категоричен начин най-късно към посочения по-горе момент сградата, в която се намира процесният апартамент, да е била построена до етап “груб строеж” по смисъла на § 5, т.46 ДР ЗУТ, за да е налице годен обект на правото на собственост, което да може да бъде придобито по давност, нито констативният протокол по чл.181, ал.1 ЗУТ е част от строителните книжа /арг. от § 5, т.36 ДР ЗУТ/, за които се твърди, че са били загубени. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че посочената от касаторите практика на ВКС, ІV г.о. – Р № 1219 от 26.08.1998г. по гр.д.№ 2919/96г. и Р № 1796 от 31.06.1996г. по гр.д.№ 2657/95г. няма отношение към поставените въпроси, с тях са разгледани различни от настоящата хипотези и никакво противоречие с нея не е налице, касаторите не сочат в какво се състои то, нито са изложени някакви доводи за наличието на посочените в т.4 на ТР № 1/09 г. предпоставки, които в случая липсват. Съгласно дадените с ТР № 1/2011г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения завършването на грубия строеж на сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, е моментът, от който се придобива право на собственост за обектите в цялата сграда. Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на на чл.110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост и правото на строеж все още не е упражнено.
Не е налице и релевираното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен ”contra legem”, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или “extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Ето защо касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато и на това основание, нито са налице останалите основания по чл.280, ал.2 ГПК, на които касаторите не се и позовават.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответниците по касация сторените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на 3000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2845 от 08.05.2018г., постановено по гр.д.№ 13281/17г. на Софийския градски съд, ІІ-Е състав.
О с ъ ж д а З. К. Х. и А. Д. Х. да заплатят на М. И. Д., В. И. Л. и В. И. М. сумата 3000 лв./три хиляди лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: