О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
София, 17.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 802 /2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. В. А. против решение № 3121 от 08.05.2012г. по гр.д.№ 15976/2011г.на СГС, в частта, с която е отменено решение № І-44-59 по гр.д.№ 3983/2002г. и вместо това касаторът е осъден 1.на основание чл. 109 ЗС да премахне гаража със застроена площ 72,30 кв.м. с оградни стени и покрив от ламарина, разположен между северната граница на дворното место, съставляващо имот 4 от кв. 206 по плана на [населено място] м.Центъра и северната фасада на чупката на сградата на административен адрес [населено място], [улица] без покрив и западни две метални гаражни врати по иск, предявен от В. Х. М., М. Н. Д., Д. М. Л. и И. С. К., 2.на основание чл. 108 ЗС, касаторът е осъден да предаде на ищците владението върху мазе № 2 в сградата на същия адрес и 3.на основание чл. 59 ЗЗД да им плати обезщетение по чл. 59 ЗЗД по 100 лв. за неоснователно обогатяване от ползване на същото мазе.
В касационната жалба не е изрично уточнено, че се обжалва решението само в частта по иска по чл. 109 ЗС, но с оглед цената на иска и нормата на чл. 280, ал.2 ЗС и наведените оплаквания, съдът приема, че предмет на обжалване е само решението в частта по иска по чл. 109 ЗС.
Навеждат се оплаквания, че металният гараж, чието премахване е постановено е построен в съсобствено дворно место и по приращение е станал собственост на всички негови собственици. Такъв се явява и сестрата на касатора – В. В. А., на която е дарил ? ид.ч. от имота с н.а. № 188/01.11.1990г., приложен по делото, но тя не е била конституирана като страна. Счита, че тя, като съсобственик на металния гараж по приращение е негов необходим другар
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса съсобствениците на изграден в съсобствено дворно место незаконен обект необходими другари ли са по иск по чл. 109 ЗС за премахване на този обект. Иска се отговор на този въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответниците по касация оспорват допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като поставеният въпрос не е определящ за крайния изход от спора.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са собственици на два обекта, заемащи партерния етаж от жилищната сграда и мазе № 2, находяща се в [населено място] [улица] дворно место, съставляващо имот 4 от кв. 206 по плана на [населено място], а касаторът е собственик на жилище на втория етаж и мазе № 1 и 3 в същата сграда. Страните са съсобственици на дворното место. Ответникът е дарил на сестра си В. В. А. с н.а. № 188/01.11.1990г, ? ид.ч. от имота, включително и от дворното место. Безспорно е установено по делото че ответника /сега касатор/ П. А. е построил в дъното на имота процесния метален гараж без строителни книжа и без учредено право на строеж и че той ползва този гараж, поради което се е позовал и на давност – възражение, намерено от въззивния съд за неоснователно. Ищците, като съсобственици на дворното место и на обект от етажната собственост искат премахването на гаражите. Сестрата на касатора не е посочена от ищците като ответник и не е участвала в производството.
Въззивният съд е приел, че касаторът е материално правно легитимиран като ответник по иска по чл. 109 ЗС. Преценил е този иск за основателен и го е уважил.
Поставеният процесуално правен въпрос – съсобствениците на изграден в съсобствено дворно место незаконен обект необходими другари ли са по иск по чл. 109 ЗС за премахване на този обект не е разрешен от възивният съд в нарушение на установената съдебна практика, която приема без противоречия, че по спорове за собственост съсобствениците са обикновени другари, защото положението на всеки съсобственик е различно. Това се отнася и за иска по чл. 109 ЗС. Решението по отношение на всеки от съсобствениците може да е различно, защото само един от тях може да е осъществил действия, с които да пречи на ищеца да упражнява правата си в съсобствеността, а друг – да не е осъществявал такива действия. В такъв случай искът спрямо първия ще се уважи, а спрямо втория – ще се отхвърли. И по разпореждане на закона решението не следва да е еднакво по отношение на всички съсобственици. Поради това съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал.2 ГПК. Влязлото в сила решение по отношение на някои от тях няма сила и не може да се противопоставя на останалите, не участвали по делото съсобственици. В този смисъл Р № 221 от 05.06.2011 по гр.д.№ 1190/2011г. на ВКС І гр.о. Р № 872 от 05.01.2011 г. по гр.д.№ 1228 от 2009 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, Р № 104 от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 24 от 2012 г. на ВКС, ІІ г.о., определение № 411 от 20.09.2010 г. по ч.гр.д.№ 201 от 2010 г. на ВКС, І г.о. и др. Отделно от това, касаторът не може да прави доводи, касаещи правата на не участвало в производството лице.
Наличието на трайно установена задължителна съдебна практика по поставения въпрос сочи на липса на наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Решението на въззивният съд е съобразено с тази практика. Следователно липсва основание за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3121 от 08.05.2012г. по гр.д.№ 15976/2011г.на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от П. В. А..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: