– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
гр. София 18.01.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 27.09.2017 (двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1201 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 10 270/28.12.2016 година, подадена от Х. Й. Т., срещу решение № 206/23.11.2016 година на Апелативен съд П., първи граждански състав, постановено по гр. д. № 545/2016 година.
С обжалваното решение съставът на Апелативен съд П. е потвърдил първоинстанционното решение № 274/20.07.2016 година на Окръжен съд Хасково, постановено по гр. д. № 53/2016 година, с което по предявен от Д. „С. п.” [населено място] към А. за с. п. [населено място], иск с правно основание чл. 66, ал. 5 от СК, е признато за установено по отношение на Т., че той не е баща на припознатото от него със заявление вх. № 94012-15079/01.12.2015 година на [община] дете С. Ц. К., [дата на раждане] в [населено място] от майка Ц. К. К..
В подадената от Х. Й. Т. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Д. „С. п.” [населено място] иск с правно основание чл. 66, ал. 5 от СК да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд П. по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Д. „С. п.” [населено място] е подала отговор на касационната жалба с вх. № 802/01.02.2017 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 206/23.11.2016 година на Апелативен съд П., първи граждански състав, постановено по гр. д. № 545/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
С. Ц. К. чрез назначения й от съда особен представител адвокат С. М. от АК Х., е подала отговор на касационната жалба с вх. № 1850/07.03.2017 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 206/23.11.2016 година на Апелативен съд П., първи граждански състав, постановено по гр. д. № 545/2016 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
Х. Й. Т. е бил уведомен за обжалваното решение на 05.12.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 10 270/28.12.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
При постановяване на обжалваното решение съставът на Апелативен съд П. е приел, че детето С. Ц. К. е родено на 05.08.2015 година в [населено място] от майка Ц. К. К., като в акта за раждане е отбелязано, че бащата е неизвестен. Майката на детето е починала на 03.11.2015 година, като след това Х. Й. Т. е подал заявление вх. № 94012-15079/01.12.2015 година на [община], с което е заявил, че на основание чл. 64 и чл. 65 от СК, припознава С. Ц. К. като неин баща. Исковата молба на Д. „С. п.” [населено място] за оспорване на извършеното от Т. припознаване била депозирана в Окръжен съд Хасково на 26.01.2016 година, поради което срокът за предявяване на иска по чл. 66, ал. 5 от СК бил спазен.
За да достигне до извода за основателност на така предявения иск по чл. 66, ал. 5 от СК съставът на Апелативен съд П. е извършил преценка на събраните по делото доказателства, като е отчел съществуването на две противоречащи си групи свидетели. В първата група се включват свидетелките А. А. Б. и С. Д. С.. Според първата Ц. К. К. и майка й (втората от посочените свидетелки) са заявявали, че Т. е само семеен приятел, който им оказва помощ, което е било заявено и от самия касатор, в отговор на поставен от свидетелката въпрос. Също така според С. Д. С. дъщеря й Ц. К. К. била забременяла от друг мъж, който се казвал С. М., при който живяла през октомври, ноември и декември 2014 година, след като преди това била живяла при Т.. Впоследствие през четвъртия или петия месец от бременността си Ц. К. К. отново отишла да живее при касатора като преди това двамата не са имали контакти. Т. обиждал Ц. К. К. като е казвал, че няма да гледа детето й, а пред личната лекарка е споделял, че не знае кой е бащата на детето. В обратния смисъл са показанията на свидетелите Н. Д. Т. и С. К. К.. Според първия свидетел Х. Й. Т. и Ц. К. К. живели на семейни начала около четири-пет години, като касаторът не бил споделял да са се разделяли, като това продължило и след раждането на детето, на което Т. мислил, че е баща. Според втория свидетел Х. Й. Т., считал детето за свое и полага грижи за него. Х. Й. Т. и Ц. К. К. били живяла на семейни начала около една-две години, включително и по време на бременността. Имало и момент от около един или два месеца, през който били разделени, но това било непосредствено преди раждането. След анализ на събраните доказателства съставът на Апелативен съд П. е приел, че трябва да бъде дадена вяра на първата група свидетели, като в тази връзка е отчел и заключението на изслушаната в производството съдебномедицинска Д. експертиза с вещо лице Б. П. Ш., според което Х. Й. Т. не може да е биологичен баща на С. Ц. К., като вероятността за изключване на погрешно посочен мъж, като биологичен баща е от порядъка на 0.999999. Въззивният съд е приел за неоснователно направеното от Х. Й. Т. възражение срещу заключението, тъй като същото сочело на възможна грешка от 1 %, тъй като в същото се съдържал категоричен извод по отношение на факта на произхода от бащата. Също така не е прието и направеното от касатора възражение, че заключението противоречи на всички останали събрани по делото доказателства, които сочели, че той е биологичният баща на детето С. Ц. К., като този извод е мотивиран със съществуването на първата от посочените по-горе две групи свидетели.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът е поставил за това може ли съдът, при постановяване на решението си, да изгради правните си изводи само на едно или на някои от събраните в производството доказателства (в случая само на заключението на изслушаната в производството съдебномедицинска Д. експертиза с вещо лице Б. П. Ш.) без да извършва преценка на останалите събрани доказателства; за това как следва да процедира съда при наличието на противоречие между събраните по делото доказателства и за това кои от доказателствата с по-голямо или по-малко значение за правилното решаване на спора. По така поставените от Х. Й. Т. правни въпроси е налице установена съдебна практика съгласно, която чл. 12 от ГПК задължава съдът да преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Преценката дали даден факт се е осъществил или не се извършва въз основа на обсъждане на доводите на страните и на събраните по делото доказателства отнасящи се до този факт. В случай че съдът направи извода си за съществуването или не на факта, без да обсъди събраните по делото доказателства или част от тях, задължението му по чл. 12 от ГПК няма да бъде изпълнено. Затова по силата на чл. 12 от ГПК при извършването на преценката дали даден факт се е осъществил съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства за този факт. При това доказателствата трябва да бъдат обсъдени не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила. Тъй като чрез обсъждането на доказателствата съдът стига до извода дали даден факт, от значение за спорното право, се е осъществил или не при наличието на противоречиви доказателства в тази насока съдът ще трябва да прецени на кое от доказателствата дава вяра. Неизпълнението на задължението на съда за обсъждане на всички доказателства по делото или частичното им, а също така и едностранно обсъждане представлява съществено процесуално нарушение, което може да бъде основание за неправилност на постановения от него акт. Тази практика е съобразена от състава на Апелативен съд П., който видно от мотивите на обжалваното решение, не е изградил изводите си за основателността на предявения иск по чл. 66, ал. 5 от СК само на заключението на изслушаната в производството съдебномедицинска Д. експертиза с вещо лице Б. П. Ш., а е ценил същата в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Също така е съобразено задължението на съда при наличието на противоречиви доказателства за даден факт да прецени същите в съвкупност с всички останали доказателства, като въз основа на това посочи на кое от противоречивите такива дава вяра и защо. При това нито едно от доказателствата не изключва другите, нито се ползва с по-голяма доказателствена сила от тях освен, ако това не следва по силата на закона. Тъй като обжалваното въззивно решение е съобразено с установената съдебна практика не е налице основанието за допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тази практика изключва и възможността за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК не се сочат обстоятелства налагащи изоставянето или изменението й.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 206/23.11.2016 година на Апелативен съд П., първи граждански състав, постановено по гр. д. № 545/2016 година по подадената срещу него от Х. Й. Т. касационна жалба с вх. № 10 270/28.12.2016 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 206/23.11.2016 година на Апелативен съд П., първи граждански състав, постановено по гр. д. № 545/2016 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.