О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 20.01.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.01. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 19/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат М. Ц., с вх.№111487 от 05.12.2011 год. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 02.12.2011 год., срещу определение №15182 от 20.10.2011 год. по ч.гр.д.№11621/2011 год. на Софийския градски съд, АО, ІІІ В състав, с което е отхвърлено възражението на жалбоподателя с правно основание чл.423, ал.1,т.1 ГПК, направено пред въззивния съд. Прието е, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е била надлежно връчена на настоящия частен жалбоподател, длъжник в заповедното производство, тъй като заповедният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК спрямо върнатото в цялост съобщение до длъжника, заедно с изпратения му препис от заповедта за изпълнение.
Частната жалба е процесуално недопустима.
Определението на Софийския градски съд, с което той се е произнесъл по основателността на възражението на длъжника в заповедното производство с правно основание чл.423, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване. Това образувано пред въззивния съд производството е извънинстанционно, предназначено да гарантира спазването на правото на участие на длъжника в заповедното производство. При наличието на изрично изброените предпоставки на чл.423, ал.1 ГПК, свързани с лишаването на длъжника от възможността да оспори вземането, съдът отменя издадената заповед за изпълнение.
Определението на въззивния съд, постановено на основание чл.423, ал.1 ГПК, не попада сред нито една от хипотезите на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК. Безспорно, то не е изрично посочено от законодателя като обжалваемо, но и не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1,т.1 ГПК. Приетото като основателно възражение по чл.423 ГПК в хипотезата на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК ,играе ролята на възражение по чл.414 ГПК. Изпълнението на издадената заповед за изпълнение се спира и заповедното производство се връща на първоинстанционния съд за изпълнение процедурата по чл.415, ал.1 ГПК.
Независимо, че съдът в това производство е наречен от законодателя като „въззивен”, той не действа с правомощията на същинска въззивна инстанция. От очертаните в чл.423, ал.3 ГПК негови правомощия е видно, че съдът не се произнася по изпълняемото право, а относно предпоставките за допустимостта за издаване на изпълнителния лист-чл.411,ал.2,т.3 и т.4 ГПК. С определението, с което съдът се произнася по съществото на възраженията на длъжника по чл.423, ал.1 ГПК, не се разрешава по същество друго/ в случая заповедното/ производство, поради което това определение не попада и в хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение №15182 от 20.10.2011 год. по ч.гр.д.№11621/2011 год. на Софийския градски съд, АО, ІІІ В състав.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: