О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 20.01.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №353 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. Б. и Ц. И. Б. [населено място], чрез адв.К. срещу решението от 22.11.2010г. по в.гр.д. №4284/2009г. на Софийски градски съд, ІІ г отделение, с което е оставено в сила решението от 28.01.2009г. по гр.дело № 14 839/2007г. на СРС, 24 състав. Искането е за отмяната му като неправилно поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост и уважаване на предявените искове. Позовава се на критериите за селекция по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе взе предвид следното:
Софийският районен съд е сезиран с обективно кумулативно и субективно активно съединени искове по чл. 265, ал.1 пр.2 и чл.82, пр.2 ЗЗД за сумите от 3023 лв., представляваща необходими разноски за отстраняване на некачествено строителство по първия иск и за сумата от 33 евро обезщетение за вреди като пропусната полза за времето от 10.01.2007г. до 27.06.2007г., частичен от сумата от 3300 евро и за сумата от 38.50 евро обезщетение за вреди – пропуснати ползи за времето от 20.12.2006г.до27.06.2007г. , частичен от общ размер 3850 евро по иска по чл.82 ЗЗД, отхвърлени като неоснователни. Решението е оставено в сила с обжалваното въззивно решение.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че между ищците и дружеството “Г.” чиито правоприемник е [фирма] е сключен договор за учредяване на право на строеж върху терен, срещу който те получават два апартамента на ет.V, ателие на ет.VІ и гараж 6 подробно описани в нот.акт №54 н.д. № 46/2004г. След преценка на свидетелските показания, въззивният съд е приел за доказан факта, че ищците Б. лично са наблюдавали строителството, довършителните работи, избор на материали / врати/, правото да водят свои майстори, т.е. може ли са да правят възражения за некачествено изпълнени работи и такива в отклонение от поръчката преди съставянето на приемателно-предавателния протокол от 27.11.2006г. Обсъдено е заключението на техническата експертиза, констатирала недостатъци на строителството – видими и явни – по врати и каси, латекс на обща стойност 3180.50 лв. За да отхвърли искът по чл.265, ал.1 ЗЗД като неоснователен, въззивният съд е приел, че макар и да е налице отклонение между поръчаните и монтирани врати, след изпълнението на договора от 30.10.2006г. с [фирма] за подмяна и монтиране нови врати, възражение относно тяхното качество е направено от ищците на 9.05.2007г., т.е. възраженията не са направени в срока по чл.265, ал.3 ЗЗД поради което са погасени правата на ищците по чл.265, ал.1 ЗЗД. Що се касае до останалите недостатъци по изпълнението – течове, възражения не са направени с нот.покана. Прието е за неоснователно възражението, че с връчване на нотариалната покана е прекъснато течението на давностния срок за упражняване на правата по чл.265, ал.1 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на I т. о. намира, че формулираните в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК въпроси не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на посочената процесуална разпоредба. Изложението възпроизвежда изцяло оплакванията срещу правилността на въззивното решение, които се поддържат с касационната жалба-за пороци по смисъла на чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. В Изложението си касаторът изразява несъгласие с извършената от въззивният съд преценка на доказателствата по делото – гласни доказателства, както и на предадената от съда решаваща стойност на приемателно-предавателния протокол за въвод във владение на имотите от 27.11.2006г. Изложените съображения, че протоколът не съставлява доказателство за нито едно от описаните в него обстоятелства, след като не е подписан от легитимния представител на дружеството – изпълнител, не са обуславящи изводите на съда за изхода на спора по чл.265, ал.1 ЗЗД и от там не съставлява въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като преценката на съда за неоснователност на иска е направена въз основа на останалите събрани по делото доказателства – показания на свидетели, договор от 30.10.2006г., нот. покана връчена на 14.05.2007г., както и на погасяване по давност на правата на ищците за отстраняване на недостатъци по чл.265, ал.3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Липсата на формулиран правен въпрос от значение за изхода на спора , съгласно чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание за отказ за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не следва да бъде обсъждано изобщо, предвид липсата на аргументи защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В заключение въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.11.2010г.по гр.дело № 4284/2009г. на Софийски градски съд, ІІ г отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: