ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
гр. София, 20.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев ч. т. д. № 2565 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответника Н. Гацев срещу определение на Софийски апелативен съд, потвърждаващо разпореждане на Софийски градски съд, с което е върната въззивната му жалба срещу първоинстанционното решение, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ищецът „Юробанк България“ АД не изразява становище.
С исковата си молба ищецът е предявил по реда на чл. 422 ГПК искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит. Като ответници са били посочени Н. Гацев в качеството на едноличен търговец ЕТ „Трейд корпорейшън – Н. Гацев“, както и същият, но в качеството на физическо лице (обосновано с твърдение за сключено впоследствие допълнително споразумение за встъпване в дълг съгласно чл. 101 ЗЗД).
По повод дадени с определение от 31.03.2016 г. указания за отстраняване на нередовности на исковата молба ищецът е уточнил, че исковете са насочени срещу жалбоподателя Гацев в качеството на едноличен търговец, в какъвто смисъл и съдът е докладвал делото.
С решение от 25.02.2017 г. първоинстанционният съд е уважил предявените искове. Препис от решението е бил редовно връчен на ответника лично срещу подпис на 28.03.2017 г.
С молба от 03.04.2017 г. ответникът е поискал издаване на преписи от документи по делото, както и продължаване на срока за обжалване. Последното искане първоинстанционният съд е оставил без разглеждане, потвърдено с определение на САС от 11.01.2018 г.
На 16.10.2018 г. ответникът е депозирал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
С разпореждане от 22.10.2018 г. първоинстанционният съд е приел, че срокът за обжалване е изтекъл на 11.04.2017 г., а първоинстанционното решение е влязло в сила на 11.01.2018 г., с постановяване на определението на САС. Поради това е намерил жалбата за просрочена и е постановил връщането й.
Разпореждането за връщане ответникът е обжалвал с доводи,че препис от решението не му е бил връчен в качеството на едноличен търговец.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че жалбоподателят се явява единствен ответник по делото, доколкото регистрацията като едноличен търговец не създава отделен субект, който да е самостоятелна страна в процеса, отделно от физическото лице. С това е обосновал извода си, че след като на жалбоподателя препис от решението е бил редовно връчен лично, за същия е започнал да тече и срокът за обжалване, в рамките на който жалба не е била подадена, а впоследствие подадената е просрочена.
Искането за допускане на касационно обжалване се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с произнасяне на въззивния съд по въпроса следва ли в съдебните производства страната да бъде уведомявана както като едноличен търговец, така и като физическо лице, като се поддържа, че двата субекта са самостоятелни лица, поради което следва да им бъдат изпращани отделни призовки и съобщения.
Въвежда се и общо твърдение, с препращане към изложените в частната жалба оплаквания за неправилност (касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК) за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Касационно обжалване не следва да се допуска.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл, особено при съобразяване, че твърдяната неправилност се обосновава с изложените в касационната жалба основания по чл. 281 ГПК, които обаче не подлежат на разглеждане в първата фаза на касационното производство по допускане на обжалването.
Не се установява и посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена.
В разглеждания случай от страна на жалбоподателя не са изложени аргументи за обосноваване на нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Във връзка с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се обосновава да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да се откаже допускане на касационното обжалване.
Извън липсата на надлежно обосноваване, следва да се отбележи, че във връзка с поставения въпрос нито липсва съдебна практика, нито е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Въззивният съд е съобразил определението си с установената последователна съдебна практика, че регистрацията като едноличен търговец съгласно чл. 56 и сл. ТЗ не създава нов правен субект, различен от регистриралото се физическо лице, поради което и страна по съдебните производства е само това физическо лице, независимо дали в качеството на едноличен търговец или не (последното може да бъде от значение само за определянето на вида на делото като гражданско или търговско със съответните процесуални последици).
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на определение № 852/11.03.2019 г. по ч. гр. д. № 6382/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, 2 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: