– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
гр. София 21.01.2020 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 25.09.2019 (двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесети) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3327 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 6674/24.07.2019 година, подадена от И. М. М., срещу част от определение № 517/24.06.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 709/2019 година.
С подадената от М. частна жалба определението на НКС, ГК, ІІІ г. о. се обжалва в частта му, с която е оставена без разглеждане подадената от него против решение № 6106/28.09.2018 година на Софийски градски съд., гражданско отделение, ІV-В състав, постановено по в. гр. д. № 4511/2017 година, в частта му, с която е обезсилено решение № ІІ-59-25/23.02.2015 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 59-ти състав, постановено по гр. д. № 46 834/2013 година в частта му, с която е отхвърлен предявения от О. К. П. против И. М. М. иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на М., че дължи на П. възстановяване на заплатени от нея разноски за водоснабдяване и за топлинна енергия за процесния имот за периодите от 01.3.2008 година до 28.02.2009 година включително и от 01.04.2012 година до 03.04.2012 година включително.
В частната жалба се излагат доводи за това, че обжалваната му част определението е постановено в противоречие със закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело до неговата необоснованост. Направено е искане същото да бъде отменено в тази му част и делото да се върнато предишния състав на ВКС за произнасяне по касационната жалба против решението на ВКС.
Ответницата по частната жалба „О. К. П. е подала отговор на същата с вх. № 7502/28.08.2019 година, с което е изразила становище, че жалбата е неоснователна и като такова трябва да бъде оставена без уважение, а определението на предишния състав на ВКС да бъде потвърдено в атакуваната с нея част.
И. М. М. е бил уведомен за обжалваното определение на 16.07.2019 година, а подадената от него частна жалба е с вх. № 6674/24.07.2019 година, като е подадена по пощата на 23.07.2019 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК частната жалба е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
При постановяване на обжалваното определение съдебният състав на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че се подадената от И. М. М. касационна жалба с вх. № 152 417/21.11.2018 година против решение № 6106/28.09.2018 година на Софийски градски съд., гражданско отделение, ІV-В състав, постановено по в. гр. д. № 4511/2017 година, в частта му, с която е обезсилено като недопустимо поради произнасяне „свръх петитум” решение № ІІ-59-25/23.02.2015 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 59-ти състав, постановено по гр. д. № 46 834/2013 година в частта му, с която е отхвърлен предявения от О. К. П. против И. М. М. иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и във връзка с чл. 232, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на М., че дължи на П. възстановяване на заплатени от нея разноски за водоснабдяване и за топлинна енергия за процесния имот за периодите от 01.3.2008 година до 28.02.2009 година включително и от 01.04.2012 година до 03.04.2012 година включително е недопустима поради липса на правен интерес. Затова в тази си част касационната жалба трябвало да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати.
С оглед на направеното пред въззивната инстанция уточнение на периода, за който О. К. П. претендира възстановяването на разноски същият е от 01.03.2009 година до 31.03.2012 година. В първоинстанционното решение № ІІ-59-25/23.02.2015 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 59-ти състав, постановено по гр. д. № 46 834/2013 година този период е посочен от 01.03.2008 година до 03.04.2012 година. Поради това двата периода, за които първоинстанционното решение е обезсилено, не са били включени в предмета на спора и по отношение на тях решението е било недопустимо. Доколкото с първоинстанционното решение предявеният от О. К. П. против И. М. М. иск е бил отхвърлен изцяло и същото е било обжалвано от П. то по силата на чл. 269, изр. 1 от ГПК въззивният съд е бил длъжен да провери служебно допустимостта му и при констатирането на такава да постанови решение по чл. 270, ал. 3 от ГПК. В този случай интересът на ответника по иска да остане обвързан от силата на пресъдено нещо на първоинстанционното решение, с което предявеният против него иск е отхвърлен, не е пречка за обезсилването на решението и прекратяването на производството по делото. Именно по този начин е процедирал и въззивният състав на Софийски градски съд. Поради това не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на решение № 6106/28.09.2018 година на Софийски градски съд., гражданско отделение, ІV-В състав, постановено по в. гр. д. № 4511/2017 година в посочената по-горе негова част. Освен това в подадената от И. М. М. касационна жалба с вх. № 152 417/21.11.2018 година не съдържа доводи за неправилност на решението на Софийски градски съд в тази му част, а при произнасянето си касационният съд е обвързан от изложените в касационната жалба основания. Предвид на това евентуалната отмяна на определение № 517/24.06.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 709/2019 година в обжалваната му част и връщането на делото за ново разглеждане няма да доведе до съществено изменение на положението на И. М. М..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 517/24.06.2019 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 709/2019 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.