1
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33
гр. София, 21.01.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на трети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 2439 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Синдикът на „Тома строй“ ЕООД обжалва решение № 82 по т.д. 345/18 г. Апелативен съд – гр. В. Т., с което е потвърдено решение № 128 от 20.07.2018 г. по т.д. 117/17 г., Окръжен съд – Плевен, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 646, ал.1 т. 3 от ТЗ , предявен от синдика на „Тома Строй“ ЕООД срещу „Тома строй“ ЕООД в несъстоятелност и срещу Ц. К. П. за обявяване на недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД на Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 01.02.2017 г. на ЧСИ М. Б. по изп.д. 20098380404826, с което на Ц. К. П. е възложен следния недвижим имот: таванско жилище, находящо се на тавански етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица] с изключение на първото от ляво таванско помещение, а именно две помещения, пригодени за живеене, клозет и останалата таванска площ заедно с 3,72 % идеални части от общите части на сградата и дворно място, върху което е построена УПИ XV-12, кв. 329, по плана на [населено място], м. „ГПЦ Г 6-1 част СО – район Т., целият с площ 312 кв.м. с платена цена от 101 107 лв.
Излага съображения за неправилност на обжалваното решение като счита същото за формалистично и не на основание действителният смисъл на закона. Според касатора нормата на чл. 646 , ал. 1 от ТЗ по дефиниция следвало откриване на производство по несъстоятелност и поради това могат да бъдат извършени не само то длъжника, но и от синдика както и от съдебни изпълнители. Целта била защита на установения в производствтото ред, който можел да бъде нарушен не само от длъжника, но и други лица, включително чрез незаконосъобразно индивидуално принудително изпълнение по реда на ГПК. Това били и обичайните хипотези на чл. 646, ал.1 т. 3 от ГПК.
Подробно разглежда хипотезите на чл. 635 и нищожността и нарушения на обезпечението, допуснато от съда по несъстоятелност. Излага теза за приложението на чл. 646, ал.1, т. 3 от ТЗ. Действителното приложно поле на тази норма не били действия на длъжника, а на синдика, съдебните изпълнители, извършени в противоречие с установения в производството ред и които не могат да бъдат атакувани чрез други правни способи, освен чрез този специален иск. При действието на чл. 435 от ТЗ ограничените действия , които длъжникът можел да обжалва, налагали разпоредбата на чл. 646, ал. 1, . 3 от ТЗ се явявала единствтена защита на кредиторите на несъстоятелността срещу незаконосъборазно и противоречащо на императивните правила на част 4 от ТЗ индивидуално принудително изпълнение. Моли да се отмени решението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси, които според него са разрешени от въззивния съд и са обусловили извода му:
1. За да бъде уважен искът по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ следва ли атакуваното правно действие задължително да е извършено от длъжника или тази легална разпоредба обхваща и други извършени „не по установения в производството ред“ правни действия, вкл. действия на синдика и на съдебни изпълнители?
2. За да бъде уважен искът по чл. 646, ал.1 т. 3 от ТЗ следва ли атакуваното правно действие задължително да представлява „сделка или използваният в посочената разпоредба правен термин „сделка“ следва да бъде тълкуван разширително (или корективно) и обхваща и други правни действия, вкл. издадени по реда на ГПК възлагателни постановления, чрез които се нарушава установения в производството по несъстоятелност ред.
Въззвният съд бил се е произнесъл и по така формулираните въпроси и касаторът сочи по отношение и на двата поставени правни въпроса допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Разпоредбата на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ не била предмет на реформата през 2013 г. Липсвало установена практика на ВКС. Анализът на практиката на окръжните и въззивните съдилища показва, че същата изобилства от примери като процесния – на отхвърляне на искове по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ за атакуване на издадени по реда на ГПК възлагателни постатновления – не адресира други хипотези. С оглед на това се поставя въпросът за това кои са тези „сделки“ с право или вещ от масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, които са предмет на атакуване и относително инвалидиране, след като съдебната практика не ги идентифицира чрез съответно уважаване на основанието на посочената разпоредба искове.
Нормата на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ не включвала хипотезите на чл. 635 от ТЗ. Ако сделката нарушавала защитните последици на допуснати от съда по несъстоятелността обезпечителни мерки, щели бъдат приложими общите правни последици по чл. 401 вр. чл. 452 от ГПК арг. Чл. 621 от ТЗ.
Нормата трудно би могла да се приложи, защото относителната недействителност или недействителността произтичала от други норми на закона.
Повдигнатите проблeми не били изяснявани досега в практиката. Излага подробни съображения по тълкуването на чл. 646 вр. чл. 647 от ГПК.
Ответникът Ц. К. П. оспорва касационната жалба. Счита, че няма основание за допускане на решението до касационно обжалване. Решението било в съотвесттвие с доказаталествата по делото и константната практика на съда. В изложението се развивали теоретични постановки.
Счита, че решението правилно и законосъобразно прилага хипотезата на правна норма, а именно, че е извън обхвата на тази норма възможност да се иска прогласяване нищожността на действия на съдебен изпълнител за извършване на публична продан Отчетено е действието на власттнически акт на органа на власттта, което нямало касателство с действия на длъжника, целящи да увредят кредиторите на несъстоятелността. Производството по чл. 646 от ТЗ било предвидено да се съхрани масата на несъсттоятелносттта и да се запази съотношението на вземанията между кредитортие срещу незаконосъобразни действия исделки, извършени след датата на решението по откриване производство по несъстоятелност. Тази цел не била налице в насотящия случай.
Ответникът „Тома строй“ ООД в несъстоятелност не подава отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд на Р България като взе предвид доводите на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена от легитимирана да обжалва решението страна. Решението е връчено на касационния жалбоподател на 24.06.2019 г. Касационната жалба е подадена на 24.07.2019 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК.
С обжалваното решение № 82 по т.д. 345/18 г. Апелативен съд – гр. Верико Търново, е потвърдил решение № 128 от 20.07.2018 г. по т.д. 117/17 г., Окръжен съд – Плевен, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 646, ал.1 т. 3 от ТЗ , предявен от синдика на „Тома Стой“ ЕООД Л. К. срещу „Тома строй“ ЕООД , представлявано от управителя Т. М. Идинакис и срещу Ц. К. П. за обявяване на недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД на Постановление за възлагане на недвижимо имущество от 01.02.2017 г. на ЧСИ М. Б. по изп.д. 20098380404826, с което на Ц. К. П. е възложен следния недвижим имот: таванско жилище, находящо се на тавански етаж от сградата, находяща се в [населено място], [улица] изключение на първото от ляво таванско помещение, а именно две помещения, пригодени за живеене, клозет и останалата таванска площ заедно с 3,72 % идеални части от общите части на сградата и дворно място ,в върху което е построена УПИ XV-12, кв. 329, по плана на [населено място], м. „ГПЦ Г 6-1 част СО – район Т., целият с площ 312 кв.м. с платена цена от 101 107 лв. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по иск с правно основание чл. 647, ал.1 , т. 3 от ТЗ, но в тази част решението не е обжалвано, обжалвано е от синдика само в частта по евентуалния иск с правно основание чл. 646, ал.1, т. 3 от ТЗ.
По предявения иск с правно основание чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ въззивният съд е приел, че „Райфайзенбанк България“ ЕАД е ипотекарен кредитор по силата на учредени договорни ипотеки върху недвижим имот, представляващ таванско жилище, като обезпечението е относно кредит, отпуснат на „Б. строй“ ЕООД. С договор за продажба на търговско предприятие от 16.04.2014 г. „Гео строй ГД“ ЕООД е прехвърлило на „Тома строй“ ЕООД търговско предприятие, включващо и право на собственост върху недвижимите имоти. С решение № 93 от 27.07.2016 г. по т.д. 105/16 г. по описа на Окръжен съд – [населено място] е открито производство по несъстоятелност на основание чл..630, ал. 1 от ТЗ поради констатираната неплатежоспособност на „Тома строй“ ООД и е определена начална дата на неплатежоспособността на 31.12.2014 г. С определение от 05.08.2016 г. съдът по несъстоятелността е разрешил продължаване на производството по принудително изпълнение срещу недвижим имот по изп.д. 20098380404826 (делото, с което е извършено процесното възлагане) с район на действие СРС, на основание чл. 638, ал. 3 от ТЗ. Видно е, че производството пред съдия-изпълнител е образувано срещу длъжника „Тома строй“ ООД в качеството му на ипотекарен длъжник като правоприемник на учредилия ипотека в полза на трето лице „Б. строй“ ООД, праводател на „Тома строй“ ООД. С Постановление бил възложен недвижимият имот на Ц. П.. Въззивният съд е приел, че за да бъде относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността следва да е извършена сделка с предмет недвижимо имущество на длъжника, което може да е обект, част от масата на несъстоятелността. За неоснователни са приети възраженията, че за сделки по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, следва да се приемат и други действия. Въззивният съд е приел, че извършената публичнапродан по установения в ГПК ред, при съобразяване разрешението на съда по несъстоятелността по чл. 638, ал.3 от ТЗ, не може да съставлява правно действие, което е извършено от длъжника. В частта по иска с правно основание чл. 647, ал.1, т. 3 от ТЗ решението не е обжалвано.
С оглед така взетото решение от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че поставените два правни въпроса са включени в предмета на делото и разрешени от въззивния съд, което ги дефинира като общи основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че имотът, възложен в изпълнителен процес след проведена публична продан, възложен на ответницата Ц. П. е част от масата на несъстоятелността. Но това възлагане според съда не е действие или сделка на длъжника „Тома строй“ ЕООД. А действие на трето лице съдия изпълнител. Правните въпроси на синдика, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се отнасят за това, може ли предмет на иска с правно основание чл. 646, ал.1 т. 3 да е само действие или сделка на длъжника или може да е и друго действие, неизвършено от длъжника.
При така предявения иск с правно осноавние чл. 646, ал. 1 т. 3 от ТЗ, синдикът е поискал обявяване на относително недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността извършена публична продан на недвижим имот. Изложените доводи от ищеца, че нормата следва да има предвид действия, насочени към имущество на длъжника. Даденото разрешение от въззивния съд с оглед предмета на спора, макар и да може да се квалифицира като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване не е мотивирано с допълнително основание за допускане на решението до касационно обжалване. Действителният смисъл на нормата на чл. 646 , ал.1 т. 3 от ТЗ е да се даде възможност на кредиторите да се удовлетворят от имущество на длъжника, с което той се е разпоредил като по този начин го е намалил и това съставлява проблем за кредиторите да получат удовлетворение на вземанията си срещу този длъжник. Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, част от която е решение по т.д. 1388/14 г. на 2 ТО на ВКС, макар и в това решение атакуваното действие да е принудително изпълнение по ДОПК, изрично разяснява, че със съставите на чл. 646 от ТЗ законодателят обявява за неправомерни по обективни критерии действия и сделки, но само и единствено за нуждите на несъстоятелността и като неправомерни действия на длъжника. Налице е изключение на прилагането на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ по отношение на публичната продан в подозрителния период: публичната продан не е правна сделка, нито е действие на длъжника по смисъла на чл. 646 ТЗ, поради което въобще не попада в приложното му поле.
Настоящият съдебен състав намира, че макар и да води до прехвърляне на вещното право на собственост върху имота на длъжника, публичната продан е особен вещнопридобивен способ, спрямо който не се прилагат разпоредбите на чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Проведеното индивидуално принудително изпълнение срещу длъжника в подозрителния период или когато съдът е разрешил продължаване на изпълнителното производство след открито производство по несъстоятелност, не може да се приеме за действие или сделка на длъжника. Съдът е длъжен да приложи правните норми такива каквито са приети от законодателя и в тези рамки. Извън очертаните като увреждащи от законодателя сделки и действия, включването на други способи на отчуждаване на имущество на длъжника, надхвърля законовата рамка. Определените от законодателя процесуалноправни норми, съобразно въведената цел на производството по несъстоятелност за справедливо и съразмерно удовлетворение на кредиторите при спазване интересите на работници и служители, не могат да се тълкуват разширително. Освен това нормите на чл.645-647 ТЗ регламентират изключения от общите правила на сделките и сигурност на търговския и граждански оборот и са със санкционен характер, поради което всички предпоставки от фактическия състав подлежат на стриктно, а не на разширително тълкуване.
Производството по несъстоятелност като производство по универсално принудително изпълнение, включва и възможността на кредиторите, да обявят за недействителни спрямо тях или нищожни с действие спрямо всички на действия и сделки, извършени от длъжника, които увреждат кредиторите. Правото на иск е предоставено на синдика , респ. при негово бездействие на кредиторите по силата на чл. 649 от ТЗ. Характерът на исковете се определя от изрично предвиденото в закона действие на относителна недействителност на сделката или действието. Законодателят чрез въвеждането на исковете цели да осигури съразмерно и справедливо удовлетворение на кредиторите от имуществото на длъжника. Когато обаче се провежда или е проведено индивидуално принудително изпълнение същото не може да се приеме за равнозначно на действие или сделка на длъжника. Индивидуалното принудително изпълнение се извършва по определени, предвидени в закона предпоставки, на основание издаден от съд изпълнителен лист. Извършваните от съдия-изпълнител действия не са включени в хипотезите на чл. 645, 646 и 647 от ТЗ. Те са действия по държавно принудително изпълнение, а не сделки или действия на длъжника. Не може да има знак за равенство между действията и сделките на длъжника и осъществяваното принудително изпълнение срещу него с помощта на съдия-изпълнител в защита на определен кредитор.
Конкуренцията между индивидуалното и универсалното принудително изпълнение е уредена в чл. 638 от ТЗ. Но да се твърди, че за кредиторите са налице общите права, а не изрично уредените в посочените норми на несъстоятелността, е извод, който не почива на цялостната уредба на принудителното изпълнение и защита на кредиторите. Още повече, че в конкретно постановеното решение няма нарушение нормата на чл. 638 от ТЗ предвид даденото разрешение от съда по несъстоятелността, на основание чл. 638, ал.3 от ТЗ производството по конкретното индивидуално принудително изпълнение да продължи. Изложените съображения за „примат на производството по несъстоятелност“ спрямо индивидуалното принудително изпълнение, не могат да се споделят. Както е посочено и по –горе налице е правна уредба на производството по несъстоятелност, която взема предвид интересите на всички заинтересовани лица и конкуренцията на правата им. Не може да се приеме, че е налице необходимост от различно от установеното от законодателя и разяснено от Върховния касационен съд тълкуване. Тълкуването следва да е на основание закона при осъществяване на правоприлагането с оглед конкретните факти. Изцяло изложените съображения за мотивиране на допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК не са съобразени със специфичните искове, въведени за попълване масата на несъстоятелността, разглеждащи увреждащите действия на длъжника в хронология и целящи да елиминират това увреждане, за да могат кредиторите да се удовлетворят справедливо и съразмерно.
Константната практика на Върховния касационен съд по отношение на исковете по чл. 646 и чл. 647 от ТЗ разяснява именно защитното действие на тези искове по отношение действия и сделки на длъжника. В този смисъл е налице разяснение на посочените норми и тълкуване, което е съответно на закона. Нормите не са неясни в посочения от касатора смисъл.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. 1/2009 г. допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, е налице когато не е формирана практика на ВКС по тълкуването на непълната, неясна или противоречива правна уредба. В този случай преодоляването на недостатъците й се реализира в процеса на правораздаване по конкретен спор от състав на ВКС. А също и когато формираната по приложението на непълната, неясна или противоречива правна уредба практика на ВКС трябва да бъде осъвременена, поради настъпили промени в обществените условия или изменения на законодателството, преодоляването на погрешните виждания относно прилагането на закона налага създаването на нова съдебна практика по конкретните разпоредби по реда на чл. 290 ГПК и чл.124 ЗСВ. В тези случаи, поставеният правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, ще е от значение за развитие на правото, съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Наличието на съдебна практика по разрешения въпрос изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Наличието на тази практика не се нуждае от осъвременяване поради промяна в обществено икономическите условия в страната. Допълнителното основание не е налице, тъй като поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Така посоченото основание изисква въпросите, които са поставени от касатора да не са разяснени в константната практика на ВКС или така създадената практика да се нуждае от осъвременяване или промяна или да има непълни, неясни, противоречиви норми, относими към сочените факти или противоречие между отделни относими норми, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпроса има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна.
По всички изложени съображения ще следва да не се допусне до касационно обжалване решението.
При този изход на спора на Ц. П. следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, за което са налице доказателства разписка в представения договор за правна защита и съдействие за заплатено възнаграждение в размер на 2 350 лв като сумата бъде присъдена от масата на несъстоятелността, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ. .
Върховният касационен съд на Р България, в състав на Второ Търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 82 от 22.04.2019 г. по т.д. 345/18 г. Апелативен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА „Тома строй“ ЕООД в несъстоятелност да заплати на Ц. К. П., [населено място], [улица], ет. 1 ЕГН [ЕГН] сумата от 2 350 лв, на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ, направените разноски за настоящето производство.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: