3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 22.01. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 7124/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна касационна жалба вх. № 4714/08.07.2014 г. на В. К. В. срещу определение от 20.06.2014 г. на Кюстендилския окръжен съд по ч. гр. д. № 307/2014 г., с което е потвърдено разпореждане от 14.12.2013 г. на Кюстендилския районен съд по гр. д. № 200/2010 г. за връщане, при условията на чл. 262, ал. 2 , т. 2 ГПК, на въззивна жалба срешу негово решение по делото от 31.10.2013 г.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и иска неговата отмяна.
Ответната страна не е взела становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Пред Кюстендилския районен съд Д. С. В. е предявила срещу настоящия жалбоподател иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 СК поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака в условията на обективно съединяване с други искове, като е образувано гр. д. № 200/2010 г. С решение № 252 от 11.05.2010 г. бракът между страните е прекратен и съдът се е произнесъл и по въпроса за вината, фамилното име, упражняването на родителските права, ползването на семейното жилище след развода и издръжката на ненавършилите пълнолетие деца от брака.
С молба вх. № 30951/03.11.2012 г., чрез районния съд, настоящият жалбоподател е поискал отмяна на съдебното решение за прекратяване на брака, но тя е върната от Кюстендилския районен съд с разпореждане от 04.02.2013 г. поради неизпълнение на указания за внасяне на държавна такса. Това разпореждане не е било обжалвано от В. В. и така е влязло в сила.
С молба вх. № 8593/02.04.2013 г. ищцата е поискала поправка на очевидна фактическа грешка по отношение на единните граждански номера на страните, така, както са записани в мотивите и диспозитива на решението за прекратяване на брака. С решение от 31.20.2013 г. по гр. д. № 200/2010 г. Кюстендилският районен съд е допуснал исканата поправка.
Срещу решението по чл. 247 ГПК В. В. е подал жалба вх. № 25139/12.11.2013 г., която е върната с разпореждане от 14.12.2013 г. на районния съд заради невнесена в срок държавна такса.
Страната е подала срещу това разпореждане частна жалба № 28796/27.12.2013 г. и е образувано ч. гр. д. № 111/2014 г., по което Кюстендилският окръжен съд, след като приел, че в жалбата е направено и искане за възстановяване на срок за отсраняване на нередовностите по жалбата срещу решението за допускане поправка на очевидна фактическа грешка, прекратил производството пред себе си и върнал делото на районния съд за произнасяне първо по него. Искането по чл. 64, ал. 2 ГПК, основано на твърдението, че указанието във връзка с дължимата държавна такса, редовно връчено на жалбоподателя чрез майка му, не е изпълнено поради заболяване, е отхвърлено от Кюстендилския районен съд с протоколно определение от 30.04.2014 г., влязло в сила.
По жалбата срешу разпореждането от 14.12.2013 г. за връщане на въззивната жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка е образувано ч. гр. д. № 307/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд, определението от 20.06.2014 г. по което е предмет на настоящото производство.
По допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че предпоставките за това, очертани в нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице. Съображенията са следните:
Нито в жалбата, нито в допълнително представеното с молба вх. № 5403/11.08.2014 г. изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, е формулиран правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, по който решаващият съд се е произнесъл, като общо основание за допускане на касационното обжалване – изискване, приложимо към частните касационни жалби съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Касаторът е изложил твърдения за нередовно призоваване и неуведомяване по надлежния ред за задължението да внесе държавна такса, като съдът не е взел предвид наличието на внесени в срок две държавни такси, които са останали неизползвани, но не са и върнати на страната. На следващо място се твърди, че решението за развод е нищожно, тъй като е постановено за лица, които не съществуват въобще, като ищцата е дала грешни единни граждански номера и делото е било недопустимо, разводът е допуснат без да има специален представител или служебен адвокат на липсващата в съдебната зала страна. Това изложение по същността си съставлява оплакване по правилността на обжалваното определение, както и на други съдебни актове, постановени във връзка с производството за прекратяване на брака, но то не може да бъде разгледано в настоящия етап на производството, което се занимава с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.1010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, неформулирането на въпрос е достатъчно основание да не бъде допуснат касационен контрол на обжалвания въззивен акт. Не е в правомощията на ВКС сам да извежда правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и който е обусловил решаващите му изводи. Касационната инстанция може само да го конкретизира или уточни, но след като такъв е изведен и формулиран от страната. Това е така, тъй като в чл. 6 ГПК е закрепен принципът на диспозитивното начало, съгласно който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 20.06.2014 г. по гр. д. № 307/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: