О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №33
гр.София, 23.01.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 4802 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 465/ 02.10.2017 г. по ч. гр. д. № 548/ 2017 г., с което Пловдивски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на С. Х. Г. срещу определение № 393/ 14.02.2017 г. по гр. д. № 2796/ 2016 г. на Пловдивски окръжен съд за допълване на въззивно решение № 1692/ 21.12.2916 г. по същото дело с осъдителен диспозитив по разноските. Пловдивски апелативен съд е преценил, че частната жалба е в компетентност на Върховен касационен съд.
Определението се обжалва от С. Г. с довода, че обратно на предвиденото в чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine ГПК апелативният съд е приел ВКС за компетентен по неговата частна жалба.
От ответника по частната жалба Н. П. С. не постъпва писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната жалба с допустим предмет (аргумент от чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 121 ГПК). Налице е активна процесуална легитимация – подадена е от С. Г., по чиято частна жалба Пловдивски апелативен съд е изключил компетентността си. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба срещу определението на апелативния съд, но тя е неоснователна. Съображенията са следните:
Частната жалба, която Пловдивски апелативен съд е отказал да разгледа, а е приел да е в компетентност на Върховния касационен съд, е срещу определение за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, такова определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Следователно когато решението е въззивно, компетентен по тези частни жалби е винаги Върховният касационен съд. Предвиденото в чл. 248, ал. 3 ГПК изключва приложението на чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine ГПК. В тази хипотеза съотношението на чл. 248, ал. 3 и чл. 274, ал. 2, изр. 1, in fine ГПК е на специална към обща процесуалноправна норма. К. съд е длъжен да потвърди обжалваното определение, доколкото с него Пловдивски апелативен съд е приложил правилно обсъдените норми.
Завършена е процедурата по администриране на частната жалба на С. Г. срещу определение № 393/ 14.02.2017 г. по гр. д. № 2796/ 2016 г. на Пловдивски окръжен съд за допълване на въззивното решение в частта по разноските. Частната жалба е в компетентност на Върховния касационен съд, а доколкото бе потвърдено определение № 465/ 02.10.2017 г. по ч. гр. д. № 548/ 2017 г. и настоящото определение на ВКС е окончателно, настоящият касационен състав следва да разгледа и частната жалба на С. Г. срещу определението по чл. 248 ГПК на въззивния съд. Допустимият предмет на тази частна жалба обосновава обстоятелството, че с определение № 393/ 14.02.2017 г. по гр. д. № 2796/ 2016 г. Пловдивският окръжен съд разглежда за пръв път въпроса за разноските по делото, а проверката за законосъобразност на неговия акт Върховният касационен съд дължи (така и т. 24 от ТР № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/ 2012 г. ОСГТК на ВКС).
С решение № 1692/ 21.12.2016 г. по в. гр. д. № 2796/ 2016 г. Пловдивски окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил молбата на С. Х. Г. срещу Н. П. С. за издаване на заповед за незабавна защита срещу домашно насилие на малолетната Г. Н. С.. Съгласно чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, освен ако молбата е за защита на лица, които не са навършили 18 годишна възраст, както и на лица, поставени под запрещение, или на лица с увреждания. В противоречие с чл. 11, ал. 3 ЗЗДН е обжалваното определение, с което на основание чл. 248 ГПК въззивното решение е допълнено с осъдителен диспозитив, а в тежест на жалбоподателя (лицето, иницирало производството по ЗЗДН) са поставени направените от ответника разноски по делото, въпреки че искането за защита е на малолетното дете. К. състав е длъжен да отмени неправилното определение и да отхвърли молбата на Н. С. за допълване на въззивното решение в частта по разноските.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Х. Г. срещу определение № 465/ 02.10.2017 г. по ч. гр. д. № 548/ 2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 393/ 14.02.2017 г. по гр. д. № 2796/ 2016 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н. П. С. ЕГН [ЕГН] за допълване на решение № 1692/ 21.12.2016 г. по гр. д. № 2796/ 2016 г. в частта по разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.