О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София, 25.01.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 918 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 13.07.2012 год. по гр. д. № 677/2012 год. Русенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 10.04.2012 год. по гр. д. № 238/2011 год. на Русенския районен съд, с което е допусната съдебна делба на описаните два имота – апартамент в [населено място], представляващ имот с идентификатор * и нива от 3 дка в землището на [населено място], П. област, представляващ имот № * между Ф. С. Б. от [населено място] и М. С. М. от [населено място] при равни права.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителят М. С. М. с оплаквания за неговата неправилност поради допуснато същeствено нарушение на процесуалните правила и молба за отмяната му и връщане на делото за извършване на нови съдопроизводствени действия от фазата на първото заседание по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа същите оплаквания за нарушаване правото му на участие в първото по делото заседание на делбеното производство поради нередовното му призоваване, като счита, че това е процесуалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и същият е от значение за точното прилагане на закона. Горното обосновава поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Съделителката Ф. С. Б., чрез адв. Д. Б., в писмения отговор оспорва жалбата като недопустима, респ. неоснователна. Поддържа липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което делбата между страните е допусната, въззивният съд е отчел липсата на спор относно съсобствеността и дяловете на страните в нея и с оглед правомощията на въззивната инстанция е прието, че допуснатато процесуално нарушение от първоинстанционния съд при провеждане на заседанието на 21.03.2012 год. не може да обоснове неправилност на извода за допускане на делбата на имотите между страните при равни права.
Следователно, релевантен за извода на въззивния съд е въпросът за правомощията на въззивната инстанция, съгласно разпоредбите на чл. 269 – чл. 272 ГПК, с оглед съображенията в решението относно произнасянето на въззивния съд по правилността на решението на първоинстанционния съд. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос относно нарушаване на правото му да участва в процеса и да упражни правата си до и в първото заседание по делбата поради нередовното му призоваване за него, не е обусловил извода на въззивния съд за допускане на делбата при определените равни права между страните, за което по делото не е съществувало и спор. Касаторът е заявил становището си по иска с упражняване правата си по чл. 131 и чл. 341, ал. 2 ГПК, с оглед на което и въззивният съд съобразно правомощията си е решил спора по същество – чл. 271 ГПК.
Поддържаното оплакване представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което не може да бъде обсъждано в производството по чл. 288 ГПК с предмет произнасяне по наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Извън горното съображение за ирелевантност на поставения правен въпрос за изхода на делото, липсват каквито и да било съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС. Процесуалните правила по призоваване на страните в производството, в т. ч. и делбеното, са ясни и пълни, не е налице противоречие, както и са предмет на утвърдена съдебна практика по прилагането им, в т. ч. и задължителна такава.
Поради това и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 473 от 13.07.2012 год. по гр. д. № 677/2012 год. на Русенския окръжен съд по касационната жалба на М. С. М. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: