O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 26.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 7032 /2014 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 16230/06.06.2014 год. на Х. Д. Т. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Б. С. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 859 от 07.05.2014 година постановено по В.гр.д Nо 3040/2013 година на ОС- Пловдив, в частта , с което , е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 75 ЗС касаещ етажа от югоизточното жилище / обект 2/ .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл. 294 ал.1 ГПК е потвърдил Решение No 3368 от 10.10.2011 год. по гр.д. 11356/2010 год. на РС-Пловдив в частта , с която е отхвърлен иска на Х. Д. Т. по чл. 75 ЗС за установяване на факта на нарушено владение на етажа от югоизточното жилище, уточнено като обект 2 , състоящо се от стая и сервизни помещение , общ вход и общо антре.
Прието е , че по отношение на общото стълбище и антре , не е учреден сервитут , поради което и владението на такъв не може да бъде защитено с иска по чл. 75 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното неправилността на обжалваното решение е неправилно поради игнориране на доводите по въззивната жалба, липсата на мотиви ,както и поради нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод, че въпросите : дали схемата на агенцията по геодезия, картография и кадастър, приложена по делото като доказателство е задължителна като официален документ по см. на чл. 179 ГПК и като стабилен административен акт по чл.2 ал.5 и парагр.1 т.1 от ДР на ЗУТ и при етажна собственост следва ли „тя‘ да бъде зачетена при въвод като общи части към отделните самостоятелни обекти в сградата , за от значение за правилния изход на делото.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация И. Д. Т.,чрез адв.Е. Б.- АК П. , с който се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване поради липсата на конкретно посочени правни въпроси и обосновани доводи на законовите предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. на спазване на срока по чл. 283 ГПК и данните за данъчната оценка на недвижимия имот, предмет на защита с иска по чл. 75 ЗС.
След преценка на изведените с изложението към касационната жалба правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, посочените основания на т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и преценка в контекста на правния спор и данните по делото, настоящия състав намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно разясненията на ТР Nо 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС , за да се допусне касационно обжалване на подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд по гражданско дело, с изложението си касаторът следва да изведе онези правни / материално или процесуално / въпроси, които са пряко основание на изводите на съда относно допустимостта или недопустимостта на заявения иск, за основателността или неоснователността на конкретния правен спор.
За да бъде извършена правилно селекцията по чл. 288 ГПК, касаторът следва – поддържайки определено основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , да посочи в приложното поле на кое от установените от законодателя основания иска да се допускане обжалването пред ВКС и защо, да приложи онези съдебни решения , които илюстрират твърденията му за наличие на противоречие със задължителна практика на ВКС, респ. за противоречивото разрешаване на изведения правен въпрос или да посочи и обоснове необходимостта от исканото произнасяне.
В конкретния случай посочените в изложението към касационната жалба на Х. Д. Т. „правни въпроси“ нямат качеството на обуславящи изхода на делото. Проблемът дали схемата на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, приложена по делото като доказателство е задължителна като официален документ по см. на чл. 179 ГПК по естеството си е въпрос по приложение разпоредбата на чл. 179 ГПК и е свързан с преценката на доказателствата по делото, извършено от решаващия съд при постановяване на съдебния акт. Доколкото данните по делото сочат , че съда е извършил своята преценка , а самата дейност по преценка на доказателствата е в рамките на закона и при точното му съблюдаване / не се релевира довод за неточно или противоречиво приложение на нормата / , то искането за произнасяне в рамките на т.3 по естеството си означава предварително казуистично произнасяне по спора , а не искане за произнасяне , с което би се дала насока за тълкуване на закона в определена насока касаещо уеднаквяване на съдебната практика за еднаквото прилагане на закона.
Въпросът за зачитане на Схемата на конкретен недвижим имот като стабилен административен акт по чл.2 ал.5 и парагр.1 т.1 от ДР на ЗУТ в хипотезите на етажна собственост следва ли тази етажна собственост да бъде зачетена при въвод като общи части към отделните самостоятелни обекти в сградата , не може да се приеме като обусловил изхода на спора . Самият въпрос е неясен и неотносим , тъй като мотивите на съда, на база анализа на фактите по делото за осъществено владение от страна на касатора – ищец на чуждия имот/ обект 1/ и съответно неговото нарушаване чрез извършените действия по въвод на недвижим имот от страна на ЧСИ с които се засяга и неговата собственост, касаят извод на самостоятелност на различните обекти – собственост на страните по спора в „етажна собственост“, в обем различен от този , който касаторът счита , че следва да има в т.ч. и по отношение на „общите части“. Въпросът не е интерпретиран от въззивния съд, който е приел, че се касае до право на преминаване , което все още не е възникнало за да бъде нарушено и съответно , по отношение на което може да се търси защита.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр, с чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 16230/06.06.2014 год. , заявена от Х. Д. Т. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв. Б. С. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 859 от 07.05.2014 година постановено по В.гр.д Nо 3040/2013 година на ОС- Пловдив, в частта , с което,е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 75 ЗС касаещ етажа от югоизточното жилище / обект 2/ .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :