О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
С., 29.01.2014 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 223 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 132900 от 22.ХІ.2013 г. на Б. А. К. от С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 22.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1624/2013 г., с което e било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № І-34-242 на СРС, І ГО, 34-и с-в, от 20.ХІ.2012 г. по гр. д. № 3727/2012 г.: за отхвърлянето им – като неоснователни – на двата обективно кумулативно съединени осъдителни иска на настоящата касаторка с правно основание по чл. 183-във вр. чл. 238, ал. 5 КЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното застрахователно и презастрахователно акционерно д-во ”Д.”-С. и с предмет осъждането му да й заплати сума в размер на 8 826.57 лв. по първата претенция и съответно 999.96 лв. – по втората, отнасяща се за реализирана забава в периода от 23.ХІІ.2010 г. – 26.І.2012 г.
Оплакванията на касаторката К. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата й осъдителни иска срещу застрахователя да бъдат уважени в предявените по делото размери.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Б. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в пет решения и едно определение на отделни състави от неговата търговска колегия, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съответно по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, а доколкото СГС бил надхвърлил правомощията си по чл. 269 ГПК, следвало да бъде съобразена и т. 2 от образуваното с разпореждане от 10.І.2013 г. на Председателя на ВКС ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя старши юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на Б. А. К. от С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая да се обсъжда въпрос за евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Атакуваното въззивно решение на СГС е било постановено по търговско дело, чиито предмет са били два обективно кумулативно съединени осъдителни иска на К. срещу ответното застрахователно д-во, всеки един от които с цена под втория законоустановен минимум от 10 000 лева в текста на чл. 280, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 1, ал. 1, т.т. 6 и 7 ТЗ – във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 183 КЗ договорът за застраховка „Живот” на кредитополучател, така както и договорът за банков кредит, са сред изрично посочените като абсолютни търговски сделки, а характер на търговско дело има всяко, образувано по иск с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка /вкл. сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, както и последиците от последното/.
При този изход на делото в настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК и изрично направеното искане за това, на ответното застрахователно д-во ще следва, на основание чл. 78, алинеи 4 и 8 ГПК, да бъде пресъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 703.06 лв. /седемстотин и три лева и шест стотинки/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. А. К. от С. против въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 22.VІІ.2013 г., постановено по гр. дело № 1624/2013 г.
О С Ъ Ж Д А Б. А. К., Е. [ЕГН] от [населено място], [улица], ет. ІІ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, А. 4 и 8 ГПК – да заплати на ответното по касация застрахователно и презастрахователно акционерно д-во „Д.-Ж.” /Е.[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 703.06 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по спора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2