О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 08 февруари 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
ч.н.дело № 135/2012 година.
Производството е по чл. 43, т. 3 НПК.
Постъпило е искане във Върховния касационен съд от Административния ръководител на РС-Монтана за произнасяне по подсъдността на образуваното в същия съд нохд № 30348/2010 год.
Прокурорът даде заключение, че искането е основателно. Налице са предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК, изложени и мотивирани в отделните определения на съдиите-докладчици от РС-Монтана за определянето на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото.
Върховният касационен съд на РБ, ІІІ-то н.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по нохд № 30348/2010 год. на РС-Монтана е образувано по обвинителен акт на РП-Монтана по обвинение срещу В. Д. П. за извършено на 15.12.2007 год. в гр.Монтана престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК.
На 24.03.2011 год. определеният съдебен състав е дал ход на делото, конституирани са акцесорни страни по него и са били разяснени процесуалните права на подсъдимия, съгласно чл. 274, ал. 1 и 2 от НПК, като отводи срещу съдебния състав не са направени.
В хода на съдебното следствие проведено на 11.07.2011 год. са разпитани сочените от обвинението и от защитата свидетели, изслушано и прието е заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, след което разглеждането на делото е било отложено за 09.11.2011 год. На 08.11.2011 год. в канцеларията на съда постъпила молба от името на подсъдимия, с която той направил критичен анализ на дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата и е направил отвод на съдията от състава, като се позовал на неговата предубеденост. Върху молбата е поставена резолюция, че произнасяне по нея ще се извърши в насроченото съдебно заседание. На 09.11.2011 год. съдебното следствие продължило като подсъдимият пожелал и дал обяснения по обвинението, а след това се е провела и очна ставка между него и пострадалия Б. Б.. Повторното искане на подсъдимия за приобщаване към доказателствата на дадените пред органа на дознанието показания на свидетеля О. П. отново е оставено без уважение, като съдът е отказал мотивирано, както е сторил това и в съдебното заседание от 11.07.2011год. Непосредствено след това, подсъдимият е заявил, че поддържа направения от него отвод на председателстващия съдебния състав. С протоколно определение съдът е приел, че не са налице основанията за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК, като е отбелязал, че не е познавал страните преди даване ход на делото и не са налице обстоятелства, от които съдът да се счета за предубеден или заинтересован нито пряко, нито косвено от изхода на делото. След тази мотивировка, обаче, е влязъл във вътрешно противоречие със себе си и е направил точно обратното-вместо да продължи разглеждането на делото, председателят на състава-съдия Н. Н. се е отвела, позовавайки се на твърдението от страна на подсъдимия за нейната предубеденост.
За съдебния състав с председател Н. Н. не са били налице основанията на чл. 29, ал. 2 от НПК, която разпоредба гарантира на обвиненото лице право на „непредубеден“ съд, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ и това е видно от съображенията, посочени в протоколното определение. Такъв ще е този съдебен състав, в който участват лица, които предварително са изградили убеждение по делото.
Впоследствие, в съответствие с принципа за случайно разпределение, делото е било възлагано на други докладчици, които позовавайки се на чл. 29, ал. 2 от НПК са си направили отводи от делото, като от тях, единствено съдия З. Х. обосновано е мотивирала отвода си по чл. 29, ал. 2 от НПК. С определение от 12.01.2012 год. председателят на съда е прекратил производството по делото и като приел, че е налице хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК го е изпратил на Върховния касационен съд, който да определи друг, равен по степен съд, за разглеждането му.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НПК има предвид други, извън посочените в ал. 1 от същия текст обстоятелства, при наличието на които председателят и останалите членове от състава на съда могат да се считат за предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Същевременно, като съдебен акт определението по отвода следва да отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 34 от НПК и да съществува единство между мотиви и диспозитив, каквото единство във въпросното определение не е налице. С други думи, съдът е приел, че не са налице основанията за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК, но е удовлетворил искането в тази насока на подсъдимия, което е в противоречие с основните принципи в наказателния процес и предоставените по закон функции на съда по водене и ръководство в правораздавателната му дейност. Недопустимо е да се уважават и приемат отводи към членове на състава, когато липсват конкретно посочени причини, поставящи под съмнение безпристрастността на отделни съдии, а още повече-да се поставя под съмнение безпристрастността на целия съдебен състав на съда и този отвод немотивирано да се приема за основателен.
Неизпълнението на посочените по-горе изисквания и начин на мотивиране на отводите в конкретния случай, могат да се тълкуват като отказ от правосъдие.
Въпреки направените констатации, Върховният касационен съд не разполага с правомощието да контролира направените на основание чл. 29, ал. 2 от НПК отводи на докладчиците по делото, поради което искането за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да разгледа делото при хипотезата на чл. 43, т. 3 от НПК, следва да бъде уважено.
При това положение е очевидно, че РС-Монтана не може да образува състав, който да се произнесе по делото. Това налага ВКС да упражни правомощията си като постанови изпращането му на друг, еднакъв по степен съд.
Предвид горните обстоятелства обезпечаването на обективен наказателен процес налага, с оглед приетото основание за отводи на съдиите от РС-Монтана, делото да се изпрати за разглеждане и решаване на РС-Враца, отчитайки разстоянието между двете населени места и съществуващите транспортни връзки. Воден от изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА нохд № 30348/2010 год. по описа на РС-Монтана за разглеждане на РС-Враца. Препис от определението да се изпрати на председателя на РС-Монтана, за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: