О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 09.02.2017 г.
.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №3368 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248, ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от [фирма] за изменение на определение № 563/15.07.2015г., постановено по реда на чл.288 ГПК, в частта за разноските, поради тяхната прекомерност. Искането е за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение за всеки от ответниците от 4630 лв. на 1236 лв. Прекомерността е обосновава с развитието на касационното производство само до фазата на допустимост по чл.280, ал.1 ГПК; с липсата на съразмерност в адвокатските възнаграждения на двете страни по делото, както и с липсата на съразмерност на адвокатските възнаграждения за защита на противната страна пред различните инстанции. Молителят счита, че няма безспорни доказателства/банкови документи/ за плащане на този висок размер на адвокатското възнаграждение. Излага аргументи за допустимост на молбата за изменение на определението в частта за разноските, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Дружествата [фирма] и [фирма] в становище – отговори считат молбата по чл.248, ал.1 ГПК за недопустима. За недопустимо считат изменението на определенията по чл.288 ГПК в частта за разноските, поради обстоятелството, че законът не предвижда такава възможност. Сочат, че по реда на чл.248, ал.1 ГПК подлежат на изменение само съдебните решения, но не и определенията, вкл. и тези по чл.288 ГПК. Позовават се на изтекъл преклузивен срок на чл.248, ал.1 ГПК, в който трябва да се подаде молбата за изменение на определението в частта за разноските. Изразяват становище за неоснователност на молбата за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, аргументирано с фактическата и правна сложност на делото, с материалния интерес и с разпоредбата на чл.7, ал.6 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима. Определението по чл.288 ГПК, чието изменение се иска, не подлежи на обжалване, поради което на страните не се изпраща съобщение за изготвянето му и те трябва да положат грижа да научат за резултата / спр. т.14 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Определението става известно на страните след вписване на резултата в съответната книга от закритото заседание/ спр. чл.45 от Правилника за администрацията в съдилищата/ ДВ бр.8/2014г., изм. и доп./. От датата на обявяването му, то става неоттегляемо. В случая молбата е депозирана в съда в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК, приложим за актовете, които не подлежат на обжалване. Определението по чл.288 ГПК е обявено на 15.07.2015г., а молбата за изменението му в частта на разноските е подадена на 30.07.2015г.
По съществото на молбата по чл.248, ал.1 ГПК:
Неоснователно е твърдението за липса на доказателства, че уговореното възнаграждение за процесуално представителство на двете дружества не е платено. В договорите за правна защита и съдействие от 21.10.2014г. изрично е посочено, че уговореното възнаграждение от 4630 лв. е платено в брой на адвоката. В случая договорът за правна защита и съдействие представлява „разписка” и е доказателство за заплатеното на адвоката от упълномощителя възнаграждение, съгласно т.1 на ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
По възражението за прекомерност:
Размерът на договореното възнаграждение е обусловен от предмета на защитата, необходима с оглед инициираното от молителя касационно производство. Доколкото ВКС е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да съобрази съотношението на цената на адвокатската защита спрямо фактическата и правна сложност на спора / т. 3 от ТР №6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Приложима в случая е Наредба №1/2004 г. на минималните размери на адвокатските възнаграждения / обн. ДВ бр. 28 от 28.03.2014 г. /, предвид депозиране на касационната жалба след влизането й в сила. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, дължимото минимално възнаграждение за защитения материален интерес възлиза на 2001 лв. По аргумент от чл. 9, ал.3 от Наредбата и доколкото процесуалната защита на двете търговски дружества се е ограничила с депозирания отговор на касационната жалба, минималното възнаграждение възлиза на 1500 лв. В случая присъждането на минималното по Наредба №1/2004г. адвокатско възнаграждение няма да съответства на фактическата и правна сложност, с която се отличава делото. Настоящият състав не намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора, въведен с касационната жалба, цената на адвокатската защита, се явява прекомерна. Договарянето на трикратно по размер спрямо минимално дължимото възнаграждение не съставлява самостоятелно основание за намаляването му съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК.
Водим от горното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение молбата на [фирма] за изменение на определение № 563/15.07.2015г., постановено по т.дело № 3368/2014г. по описа на ВКС, ТК, в частта за разноските, като неоснователна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: