О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 09.03.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 166 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, образувано по молбата вх. Nо 35/ 05.01.2010 година , заявена от И. И. Р. с. З. и З. М. , С. М. , Х. М. и Х. М. , последните от Република Т. чрез адв. Р с искане за отмяна на влязло в сила Решение No 1172 от 19.12.2008 година по гр.д. Nо 3591/2007 година на ВКС- III отд. на ГК и потвърдените с него Решение от 14.03.2007 година по гр.д. Nо 644/2006 година на Шуменския окръжен съд и Решение Nо 138 от 26. 06. 2006 година по гр.д. Nо 228/2005 година на Новопазарския районен съд по отхвърления иск по чл. 13 ал.8 от ЗВСГЗГФ
С молбата за отмяна се поддържа , че посоченото решение е неправилно, необосновано,поради неточното тълкуване на данните по Протокол от 24.02.1949 година / приложен по делото/ досежно качеството на лицата , посочени в него , възприети като „полуватели” , а не като собственици на горските имоти . В подкрепа на твърденията на молителите- ищци , че общият им наследодател е бил собственик на горските имоти, прилагат като ново доказателство, установяващо твърдяните обстоятелства за упражнявана фактическа власт на имота от праотците им , нотариално заверена ДЕКЛАРАЦИЯ на А. Ф. К. от 17.10.2008 година и искат да бъде допусната отмяна на влялото в сила решение , на основание чл. 231 ал. 1 ГПК / отм./, понастоящем чл. 303 ал.1 т.1 ГПК.
По подадената молба за отмяна и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия, намира :
Молбата за отмяна е подадена на 5.01.2010 година и подлежи на разглеждане по правилата на действащия ГПК, в сила от 1.08.2008 година – арг. от § 2 ал.12 ГПК.
Съгласно нормативната уредба – чл. 303 -309 ГПК, отменителното производство е уредено като двуфазно , като разглеждането на молбата за отмяна по същество, се предшества от постановяване на нарочно определение по допустимостта на молбата за отмяна.
При липсата на законоустановени условия за допустимост на самото отменително производство, каквито законодателят е въвел за касационното обжалване с разпоредбата на чл. 280 ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира , че проверката на допустимостта на молбата за отмяна , следва да се ограничи в рамката на надлежното упражняване на правото да се иска отмяна от гл.т. спазване на установените в чл. 305 ГПК процесуално преклузивни срокове за предявяване на молбата за отмяна , както и от гл.т. на наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по см. на чл. 303 ал. 1 ГПК.
При данните по заявената молба за отмяна , настоящият състав на ВКС намира , че молбата за отмяна на И. И. Р. с. З. и З. М. , С. М. , Х. М. и Х. М. , последните от Република Т. чрез адв. Р е процесуално НЕДОПУСТИМА, като е подадена извън срока по чл.305 т.5 ГПК т.е извън тримесечния срок, от който на молителя е станали известно новото обстоятелството или е могъл да се с новото писмено доказателство.
Като извънреден способ , чрез който се цели засягане стабилитета на влязлото в сила съдебно решение, възможността за надлежното упражняване процесуалното правото на иницииране на производството за отмяна , при различните основания, е ограничено със срок във времето. Разпоредбата на чл. 305 ал.1 ГПК определя, че този срок е тримесечен, а когато се иска отмяна на основание чл. 303 т.1 ГПК, той тече от узнаване на обстоятелството въз основа на което се иска отмяната, или е заинтересованата страна е могла да се снабди с доказателство за него. Уреденият от законодателят срок за упражняване на правото на отмяна е от категорията на процесуално преклузивните срокове и с неговото изтичане , процесуалното право на заинтересованата страна да се иска отмяна на конкретно посоченото основание – в случая на основание чл. 303 ал.1 ГПК , се преклудира.
При данните по делото молителите искат отмяна на влязло в сила въззивно решение от от 19.12.2008 година – по арг. на чл. 219 б.”в” ГПК /отм./ , т.е. от датата на постановяване потвърдителното решение на ВКС, като представеното ново доказателство, установяващо обстоятелствата , основание за отмяна , е нотариално заверена декларация от дата 17.10.2008 година т.е. самото доказателствокато такова е съществувало към момент , преди да бъде произнесено решението на ВКС. Тези данни дават основание да се приеме , че заинтересованата страна- молителите по делото, са могли обективно да узнаят за процесната декларация/ без да се коментира в този етап на проверка качеството на този документ като годно основание за отмяна като новооткрито обстоятелство или ново писмено доказателство/преди постановяване решението на касационния съд, поради което и тримесечният срок по чл. 305 т.1 ГПК , който се брои по правилата на чл. 60 ал.3 ГПК, тече от датата на влизане в сила на решението- 19.12.2008 година и е изтекъл на 19.03.2009 година. Молбата за отмяна е подадена на 05.01.2010 година – т.е. извън тримесечния срок по чл. 305 т.1 ГПК , след като правото на страните- молители да искат отмяна на влялото в сила решение на основание чл. 303 ал.1 т.3 ГПК , е преклудирало.
По изложените съображения и на основание чл. 307 ал. 1 ГПК , състав на Върховния касационен съд- второ отделение на гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата вх. Nо 35/ 05.01.2010 година , заявена от И. И. Р. с. З. и З. М. , С. М. , Х. М. и Х. М. , последните от Република Т. чрез адв. Р за отмяна на влязло в сила Решение No 1172 от 19.12.2008 година по гр.д. Nо 3591/2007 година на ВКС- III отд. на ГК и потвърдените с него Решение от 14.03.2007 година по гр.д. Nо 644/2006 година на Шуменския окръжен съд и Решение Nо 138 от 26. 06. 2006 година по гр.д. Nо 228/2005 година на Новопазарския районен съд по отхвърления иск по чл. 13 ал.8 от ЗВСГЗГФ, на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК, като процесуално недопустима.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба , по реда на чл. 274 ал.2 ГПК , пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщението до процесуалния представител на страните че е изготвено и обявено.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от настоящото определение да се връчи заедно със съдебните книжа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :