ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№33
София, 19.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3219/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. В. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 665 от 28.03.2008 год. по гр. д. № 12/2007 год., с което е обезсилено решение № 208 от 14.11.2006 год. по гр. д. № 705/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен отрицателно установителен иск за сумата 10 001 лв., като част от 10 700 лв. и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса следва ли при изменение на иска, съдът задължително да се произнесе с определение, че допуска изменението, или пропуска му не опорочава решението по изменение иск, ако изискванията за това са били налице.
Ответникът Р. Е. Б. не е подал писмен отговор на касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен отрицателно установителен иск по чл. 254 ГПК (отм.), както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да обезсили първоинстанционното решение въззивният съд е посочил, че съдът е бил сезиран с отрицателно установителен иск, с който ищецът е заявил, че не дължи присъдената с определение от 19.12.2003 год. по гр. д. № 11680/2003 год. на Пловдивския районен съд неустойка за забава от 50 лв. дневно за периода от 11.05.2002 год. до 10.12.2002 год. за 214 дни общо в размер на 10700 лв., предявен като частичен за 10 001 лв., тъй като клаузата за неустойка уговорена по сключен между страните договор за заем, обезпечен с договорна ипотека – т. 3 от нотариален акт № 62/2002 год. на нотариус с район на действие П. РС е нищожна, като противоречаща на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С допълнителна молба от 10.04.2006 год. ищецът е посочил още едно основание за недействителност на клаузата, като противоречаща на добрите нрави. Първоинстанционният съд не се произнесъл с определение по наведеното ново основание за нищожност на клаузата за неустойка, което е било необходимо с оглед защита на ответника, но въззивният съд е посочил, че от диспозитива на постановеното решение не става ясно, че се отхвърля иска за сумата присъдена с определението на Пловдивския районен съд по гр. д. № 11680/2003 год. на посочените основания. При тези съображения въззивният съд върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, който да отговори и на новото основание за нищожност и да индивидуализира сумата съобразно уточненията направени от ищеца.
С оглед изложението и данните по делото повдигнатия от жалбоподателя съществен процесуален въпрос се отнася до изискването при направено изменение на иска, съдът да се произнесе с определение, което би внесло яснота относно предмета на спора, но ако съдът е пропуснал да направи това би ли се опорочило решението му по изменения иск. Трайно установената съдебна практика изисква по допустимостта на изменението на иска, съдът да се произнася с определение, което е необходимо, както за да се внесе яснота по предмета и страните по делото, така и с оглед защитата на ответника. Пропуска на съда да постанови определение не опорочава решението по изменения иск, ако изискванията за изменение на иска са били налице. В настоящия случай пропуска на първоинстанционния съд да постанови определение по изменението на иска не е съществено процесуално нарушение, тъй като са били налице основанията за изменение на иска – без да изменя фактическите си твърдения ищецът е прибавил ново основание за недействителност на клаузата за неустойка, поради което това не опорочава решението му. Въззивният съд обаче не е обезсилил първоинстанционното решение поради този пропуск на съда, въведен от жалбоподателя, като основание за допускане на касационно обжалване и в този смисъл поставеният процесуален въпрос не се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК., тъй като не е залегнал в решаващите съображения на въззивния съд при обезсилване решението на първоинстанционния съд.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 665 от 28.03.2008 год. по гр. д. № 12/2007 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ