О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
гр. София, 28.01.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 176 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ж” А. , гр. С. чрез процесуалния представител адв. С срещу решение № 227/08.09.2008г. по гр. д. № 30/2007г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав, с което е оставено в сила решение от 23.10.2006г. по гр. д. № 1203/2003г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-2 състав, допълнено по реда на чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ в частта за разноските с определение от 02.11.2006г. СГС е отхвърлил предявените от „Ж” А. , гр. С. срещу „Е” А. , гр. София /сега „У” А. , гр. С. искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 40 000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи в размер на пазарния наем за периода от 01.10.1998г. до 31.12.1998г., от които ответникът е лишил ищеца, като не го е допуснал във владение на партерен етаж, мецанин, първи етаж и мазето в сградата, находяща се в гр. С., ул. „Т” № 6, сумата 9 000 лв. – ДДС върху главницата и сумата 5 000 лв. – лихва за забава до предявяване на исковата молба, а с определението е осъдил ищеца да плати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер 1 682 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – 1/ съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – по приложението на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 509/15.04.1985г. по гр. д. № 23/1985г., ВС, І г. о., решение № 319/14.04.1985г. по гр. д. № 156/1985г., ВС, ІІ г. о., решение № 256/24.03.1987г., ВС, ІІ г. о., решение № 1742/17.01.2001г. по гр. д. № 1139/2000г., ВКС, V г. о. и др.; 2/ решаването на спора е от значение за точното прилагане на закона с оглед формиране на съдебна практика по въпроса кога са налице недвусмислени обстоятелства, че има овластяване, за да може да намери приложение разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Касаторът излага съображения за активната си легитимация въз основа на вписан апорт, прекратяването на договора за наем от новия собственик и липсата на хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът „У” А. , гр. С. като правоприемник на влялото се в него „Е” А. не изразява становище по касационната жалба.
Третите лица – помагачи Т. К. Д., Я. Т. Д. и В. Й. С. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че ищецът „Ж” А. , гр. С. се легитимира като собственик на описания в исковата молба недвижим имот въз основа на вписания през 1994г. апорт, който е противопоставим на ответника по силата на вписването с конститутивен ефект. Събраните доказателства не установяват прогласяване на сделките за недействителни, нито доказват пороци на вписването им, констатирани по исков ред, представляващи основание за заличаването на апорта. Поради това решаващият съдебен състав е заключил, че е налице обедняване на ищцовото д. с лишаването му от възможността да ползва процесния имот в съответствие с притежаваните идеални части.
За да направи извод, че предявеният от „Ж” А. , гр. С. иск за заплащане на обезщетение за ползване на описания в исковата молба недвижим имот без правно основание за процесния период е неоснователен, въззивният съд е приел, че не са налице останалите елементи от общия фактически състав на неоснователното обогатяване. Изложил е съображения, че ищецът не е страна по договора за наем от 26.10.1992г., а е само представител по пълномощие на Я. Д. , М. Ж. , В. С. и Т. К. , като пълномощията му са прекратени с писмено изявление на наемодателите, след което ищцовото д. не е овластено да действа от тяхно име, поради което се явява чуждо на облигационното правоотношение трето лице, което не е легитимирано да го прекрати. Отправеното от него предизвестие за разваляне на наемния договор не би могло да породи действие и поради обстоятелството, че претендираната наемна цена за м. септември 1997г. е платена по банков път по указание на наемодателите по сметка на посоченото от тях търговско дружество. Последвалата нова покана за плащане на наемна цена за месеците септември, октомври и ноември с приложена към нея спогодба от 09.07.1996г., достигнала до банката на 19.11.1997г., съдържа мълчаливо признание за продължаващо съществуване на наемната връзка, породена от процесния договор, след изтичането на срока за предизвестието в писмото от 23.09.1997г. По тези съображения Софийски апелативен съд е приел, че не е налице твърдяното ползване на чужд имот без основание през исковия период, праводателят на ответната банка е упражнявал фактическа власт в изпълнение на валиден договор за наем, чието действие не е прекратено. Според въззивната инстанция не е доказано обстоятелството кои етажи и помещения в тях и с каква площ са ползвани от банката през процесния период. Решаващият съдебен състав е приел, че не са доказани елементите обогатяване и връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца – за ползване на имота банката е плащала наемна цена в уговорения размер и не се е обогатила, спестявайки разходи. Изложил е съображения, че за да добие правното положение на наемодател и правото да получава уговорения наем, приобретателят трябва своевременно да съобщи на наемателя за станалата промяна в собствеността, което не е направено нито от ищеца, нито от наемодателите в продължение на три години. Анализирайки представените доказателства, въззивният съд е направил извод, че ищецът не е доказал встъпване в правата и задълженията на наемодателя при условията на чл. 237 ЗЗД, поради което е отхвърлил главния иск, както и претенциите за ДДС и лихви за забава с оглед акцесорния им характер.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въпросът за приложението на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, дали плащането е направено на кредитора или овластено от него лице, дали извършеното плащане на наемната цена през исковия период на физическите лица /наемодателите/ освобождава ответника от отговорност спрямо приобретателя съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД се преценява от съда с оглед фактите по конкретното дело. В тежест на ищеца е да докаже твърдените в исковата молба факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а именно: придобиването на процесния имот, уведомяването на ответника за придобиването на собствеността, прекратяването на договора за наем, от страна на ищеца, обогатяването на ответника за сметка на обедняването на ищеца. Поради това, че формулираният от касатора правен въпрос е фактически и се решава за всеки отделен случай съобразно представените доказателства, по него не би могла да съществува задължителна или трайно установена практика на ВКС. Посоченият въпрос и оплакването на касатора, че по делото няма доказателства за овластяване на трето лице да получи изпълнението касаят обосноваността на въззивното решение и по него касационната инстанция дължи произнасяне по реда на чл. 281, т. 3 ГПК, но не и в производството по чл. 280, ал. 1 ГПК. Оплакванията за нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗЗД и необоснованост на решението, при която са опорочени фактическите констатации на съда и изградените правни изводи, са основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради изложеното позоваването на решение № 509/15.04.1985г. по гр. д. № 23/1985г., ВС, І г. о., решение № 319/14.04.1985г. по гр. д. № 156/1985г., ВС, ІІ г. о., решение № 256/24.03.1987г., ВС, ІІ г. о. и решение № 1742/17.01.2001г. по гр. д. № 1139/2000г., ВКС, V г. о. е неоснователно.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.
Поради това, че не са налице изложените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се присъждат. Разноски на ответника за настоящото производство не се дължат, тъй като такива не са направени и не са поискани.
Мотивиран от горното, В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227/08.09.2008г. по гр. д. № 30/2007г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.