О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
гр. София, 11.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трeто гражданско отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. дело № 244 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 248 ГПК.
Образувано е по подадена от И. Х. Т. и К. И. Т., двамата от [населено място] частна жалба вх. № 2751 от 15.03.2012 г. срещу определение № 255 от 20.02.2012 г., постановено по гр. д. № 935/2010 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1-ви състав /погрешно посочено гр. д. № 3044/2005 г./, с което е изменено въззивно решение № 584 от 06.04.2011 г. по гр. д. № 935/2010 г. на САС, ГК, 1-ви с-в и И. Х. Т. и К. И. Т. са осъдени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплатят поравно на Министерството на отбраната разноски по делото в размер на сумата 750 лева.
С частната жалба се иска отмяна на обжалваното определение.
Излагат се доводи, че въззивният съд неправилно е определил размера на дължимите разноски, като е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения след изменението с ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г. Твърди се още, че разноски в случая не следва да се присъждат, тъй като по делото няма доказателства процесуалният представител на ответната страна да е правоспособен юрист.
За ответника по частната жалба Министерство на отбраната на РБ е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна също има право да иска заплащане на направените от нея разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
В случая, жалбоподателите са предявили против Министерство на отбрана субективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени вреди от непозволено увреждане, които са уважени частично.
Въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон.
Министерството на отбраната е представлявано от редовно упълномощен юрисконсулт, както пред първоинстанционния съд, така и пред въззивната инстанция и като юридическо лице на основание чл. 78, ал. 8 му се следва адвокатско възнаграждение. Процесуалните представители по делото на юридическото лице-ответник в случая Министерство на отбраната се легитимират по делото с пълномощно, а не с удостоверение за придобиване на юридическа правоспособност.
Не е налице и нарушение на материалния закон.
Вярно е, че производството по делото е започнало през 2005 г. и че Министерство на отбраната е конституирано като ответник през 2009 г., след връщане на делото на първоинсктанционния съд от касационната инстанция за повторно разглеждане.
Софийският апелативен съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакция след изменение-ДВ, бр. 2 от 09.01.2009 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от И. Х. Т. и К. И. Т., двамата от [населено място] частна жалба вх. № 2751 от 15.03.2012 г., срещу определение № 255 от 20.02.2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1-ви състав, постановено по гр. д. № 935/2010 г. по описа на същия съд /погрешно посочено гр. д. № 3044/2005 г./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: