4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
С., 13.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 346/ 2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Х. С. – ЕТ с фирма ”СИМ инокс -С. С.” – [населено място] срещу Решение № 834 от 03.10.2013 г. по т.д. № 1511/ 2013 г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено Решение №2800 от 10.06.2013 г. по гр.д. № 5649/2012 г. на Варненски районен и е постановено друго, с което е отхвърлен иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК от [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца 2960 лв. -неплатен остатък по Договор от 22.02.2010 г. за изработка и монтаж на иноксови терасни парапети, със законната лихва от 29.02.2012 г. и 259.20 лв. – разноски в заповедно производство – ч.гр.д. 2661/2012 г. на В., и е уважен насрещният осъдителен иск за 13 000 лв. – получен от изпълнителя аванс по Договор от 22.02. 2010 г., развален, със законната лихва от 27.06.2012 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК. Аргументира, че въпросът в тежест на коя страна е съставянето на приемо-предавателен протокол, който въпрос касае доказване на изпълнението и качеството на изпълнената работа, се решава различно от съдилищата – едни съдилища приемат, че възложителят е задължен на основание чл. 264 ал. 1 ЗЗД да приеме изпълнената работа, като направи възраженията си относно качеството и отказът да изпълни задължението по изготвяне на приемо-предавателен протокол не може да се вмени във вина на изпълнителя, а в други – Р.№42/11.03.2013 г. по т.д.№ 295/2012 на Ш. се приема, че възложителят е задължен на основание чл. 264 ал. 1 ЗЗД да изготви приема на работата и ако има възражения по качеството, да опише това в протокола, неизпълнението на което води до специфична „санкция” – работата се счита приета. Поддържа, че в Р.№ 353/28.02.2011 г. по гр.д.№5768/2010 г. на РС – Русе е прието, че ответникът не представя доказателства да е правил своевременно възражения за неправилно изпълнение и съгласно чл. 264 ал. 3 ЗЗД работата следва да се счита приета, тъй като се касае за явни недостатъци. Цитира приетото от ВКС в определение, с което не се допуска касационно обжалване, както и Р.№254/11.11. 2011г. по т.д.№362/2011 г. на ВнАС относно задължението на възложителя да прегледа работата и незабавно да направи възраженията си за неправилно изпълнение, като при незаявени възражения за явни недостатъци, се счита, че работата е приета.
Като изяснява съдържанието на понятието ”точното прилагане на закона”, сочи правния ефект от неточното прилагане, което е пълно неприлагане на нормата в истинския й смисъл, която последица при правораздаването се различава от нарушението на закона по чл. 281 т. 3 ГПК, жалбоподателят обосновава нуждата от преодоляване на погрешните виждания относно прилагането на закона, което налага формиране на нова съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, съставляващи доводи за законосъобразност на решението, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционното решение, и е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане 2960 лв. за неизплатени работи по договор за изработка, и е уважен насрещния осъдителен иск с цена 13 000 лв., намира, че на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, не подлежи на обжалване решението в частта, с която е разгледан иска по реда на чл. 422 ГПК. Допустима, подадена в срок и редовна е касационната жалба срещу решението в частта, с която е уважен насрещният осъдителен иск, цената на който не е до 10 000лв.
За да отмени решението и да отхвърли иска по реда на чл. 422 ГПК,въззивният съд е изложил,че съгласно чл. 264 ЗЗД възложителят дължи възнаграждение при приемане на работата и в тежест на ищеца е да установи извършването й и приемането й от възложителя, за да възникне задължение за плащане. Тъй като не е установено извършване на работата, нито приемане от възложителя, за което са допустими както писмени, така и гласни доказателства, съдът е отхвърлил иска за признаване за установено вземане на изпълнителя 2960 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Уважил е, на отпаднало основание, насрещния иск за връщане на получения от изпълнителя аванс 13 000 лв. по договора, развален от възложителя поради неизпълнение.
С оглед изложеното е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за възникване на задължението на поръчващия за плащане на възнаграждението, след като изпълнителят докаже извършване на работата и приемането й от възложителя. В съответствие с установената съдебна практика въззивният съд е решил въпроса за доказателствената тежест за установяване на извършената работа и приемането й от възложителя, която практика е в смисъл, че съгласно чл. 266 ал. 1 изр. 1 ЗЗД възнаграждение се дължи за извършена и приета работа, като установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства – писмени и гласни доказателства, съдебно-техническа експертиза и т.н. – Р.№65/ 16.07. 2012 г. по т.д.№333/ 2011 г. на ВКС, ІІ т.о. Задължение на поръчващия е да приеме извършената съгласно договора работа, като трябва да прегледа изпълненото и да направи възраженията си за неправилно изпълнение, освен ако се касае за недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. При прегледа и приемането на работата страните могат да подпишат приемо-предавателен протокол – частен свидетелстващ документ, който съдът преценява с оглед всички доказателства и който може да бъде оспорен; тежестта на доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени или са лошо изпълнени, е върху възложителя. Може да има фактическо приемане по силата на законовата презумпция, установена в чл. 301 ТЗ, когато поръчващият е подписал данъчната фактура за дължимо възнаграждение, отразил я е в счетоводните си регистри и е ползвал право на приспадане на данъчен кредит – Р.№138/17.10.2011 по т.д. № 728/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Може възложителят да е приел изпълнената работа с конклудентни действия – упражняване на фактическа власт върху изработеното и експлоатацията му, без възражение за недостатъци, тъй като в общата законова уредба на договора за изработка по ЗЗД няма изискване за форма на приемане – Р.№48/31.03.2011 г. по т.д.№822/2010 г. на ВКС,ІІ т.о. и Р.№ 250/11. 01.2011 г. по т.д.№ 535/2010 г. на ВКС,ІІ т.о.
Тъй като въззивният съд е отхвърлил иска по реда на чл. 422 ГПК, защото жалбоподателят с посочените допустими доказателствени средства не е установил твърдението си, че е изпълнил възложената работа, приета от възложителя, води до извода, че формулираният въпрос за задължението на възложителя за приемане на работата с приемо-предавателен протокол, какъвто не е съставен, не е решен по делото, затова не е релевантен за спора. По този въпрос жалбоподателят с посочените в Изложението съдебни актове не установява да е налице противоречива съдебна практика, а и дори да се приеме, че такава е налице, с оглед цитираната задължителна съдебна практика, противоречието е преодоляно. Искането по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като е създадената съдебна практика, която не е неясна или противоречива и не налага тълкуване на разпоредбата на чл. 264 ал. 1 ЗЗД в смисъл, различен от вложения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Х. С. – ЕТ с фирма ”СИМ инокс – С. С.” – [населено място] срещу Решение № 834 от 03.10.2013 г. по т.д. № 1511/ 2013 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която, като е отменено първоинстанционното решение, е отхвърлен искът, предявен по реда на чл. 422 ГПК за приемане за установено задължение 2960 лв. по договор за изработка.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение в останалата обжалвана част.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: