Определение №330 от 13.3.2012 по гр. дело №115/115 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330

С., 13.03.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов

изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 115 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ГПК вр. с чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
С решение № 485 от 21.03.2011 година по гр.д. № 933/2010 година на Софийски апелативен съд е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал.3 ЗЗД предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 09.06.2008г. между ищцата С. И. И. като купувач и ответниците М. Д. И. и Г. Н. Н. като продавачи на апартамент № 13 в [жилищен адрес][жк], [населено място]. С въззивното решение ответницата М. Д. И. е осъдена да заплати на ищцата С. И. И. сумата 9215,60 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Въззивното решение е обжалвано от М. Д. И. в частта му досежно присъдените съдебни разноски. Поддържа се, че въпросите дължат ли се съдебни разноски, когато страната не е дала повод за завеждане на делото и може ли неизправната страна по договора да претендира изпълнението му са разрешени в противоречие с практиката на съдилищата. Изложени са доводи, че повдигнатите въпроси са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата С. И. И. и Г. Н. Н. я оспорват като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационна жалба вх. № 4386 от 01.06.2011 г. с оглед характера на въведените оплаквания по правната си същност съставлява частна касационна жалба, поради което следва да бъде разгледана по реда на чл. 278, ал.1 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.
С оглед въведените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваният съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
Процесуалният въпрос дължат ли се съдебни разноски, когато страната не е дала повод за завеждане на делото не е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата, нито е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Текстът на чл. 78, ал. 2 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване – разноските се възлагат на ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Предпоставките са кумулативно дадени, поради което независимо от извънсъдебното поведение на ответника преди завеждане на делото, когато той оспорва иска и съдът признае иска за основателен, то ответникът дължи и съдебни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В съответствие с така установената практика, въззивният съд е осъдил ответницата М. И. да заплати на ищцата сторените по делото разноски предвид защитната и позиция по делото – с отговора на исковата молба и в хода на инстанционното производство до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд, ответницата М. И. е оспорвала по основание предявения иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД.
Въпросът може ли неизправната страна по договора да претендира изпълнението му не е обуславящ изхода на спора за съдебни разноски. Въпросът е по съществото на гражданскоправния спор, разрешен с влязло в сила решение при условията на чл. 296, т.2 ГПК предвид липсата на касационна жалба против решението в частта му по иска с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД, в т.ч. допълнителните уточнения за обхвата на касационното обжалване, въведени с молби вх. № 2002 от 23.02.2012 г. и вх. № 2188 от 09.02.2012 г.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 485 от 21.03.2011 година по гр.д. № 933/2010 година на Софийски апелативен съд в частта му за съдебните разноски.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по основателността на молби вх. № 2002 от 23.02.2012 г. и вх. № 2188 от 09.02.2012 г. за издаване на изпълнителен лист.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top