О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№330
гр.София 17.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. № 1537 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З А. Ш. срещу определение № 958/19.03.2019г. по ч.гр.д. № 5755/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя от 14.02.2019г. за освобождаване от заплащане на държавна такса, дължима по подадената от него частна жалба срещу въззивно определение №3697/27.11.2018г. по ч.гр.д. №5755/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав /с погрешно посочена в диспозитива дата на обжалваното определение 24.01.2019г./.
Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение. Излага твърдения, че с оглед несъразмерността между доходи и ежедневни разходи за поддържане на минимален житейски статус държавната такса в размер на 15 лв. се явява прекомерен и невъзможен допълнителен разход.
Против частната жалба е постъпил писмен отговор от Р. Й. С., който моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Ответникът ЗД „Бул Инс” АД не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение искането на З А. Ш. за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв., въззивният съд е приел, че не е налице невъзможност за заплащане на дължимата държавна такса с оглед съпоставянето на размера й с имущественото и семейно състояние на жалбоподателя.
Частната жалба е основателна.
Съгласно чл.83, ал.2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. Съгласно задължителните разяснения в т.12 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС искането по чл.83, ал.2 от ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл.83, ал.2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Неправилно съдът е приел, че жалбоподателят не е материално затруднен до степен, че да не може да заплати държавната такса от 15 лв. Съгласно декларираното от Злати А. Ш. в молба от 13.03.2019г., единственият му източник на доходи е брутно трудово възнаграждение в размер на 560 лв. месечно, т.е. – доход от 14,01 лв. дневно при нетно трудово възнаграждение в размер на 434,55 лв. месечно. Молителят е посочил, че няма спестявания и собствено жилище, а МПС, което притежава, не може да бъде продадено, тъй като не е в движение. Изложеното обуславя извода, че по смисъла на чл.83, ал.2 от ГПК Злати А. Ш. няма достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, дори и в минималния й размер.
Предвид изложеното, определението на Софийски апелативен съд е неправилно и следва да бъде отменено.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 958/19.03.2019г. по ч.гр.д. № 5755/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 от ГПК З А. Ш., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС по подадената от него частна жалба срещу определение №3697/27.11.2018г. по ч.гр.д. №5755/2018г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.