3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
С. 18.03. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКАБОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 1051/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. И. от[населено място], чрез процесуален представител-адв.В. К. срещу въззивно решение № 171 от 24.02.2010 г. по гр. дело № 2659/2009 г. на С. апелативен съд, с което е отменено решение от 9.07.2009 г. по гр.д. № 5076/2007 г. на С. градски съд, в частта с която е признато за установено на основание чл.252 ГПК /отм./ вр. чл.97, ал.1 ГПК /отм./, че [фирма] дължат на В. Г. И. сумата 37 100 щ. долара, ведно със законната лихва считано от 28.10.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, по договор за предоставен заем от 27.03.2002 г., както и в частта, с която на основание чл.92, ал.1 ЗЗД дружеството е осъдено да заплати на И. сумата 27 349.16 лв. и на основание чл.64, ал.1 ГПК /отм./ сумата 4 385.14 лв. и в тези части е постановено ново, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма],[населено място] искове с правно основание чл. 252 ГПК /отм./ вр. чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено, че дружеството дължи на И. сумата 37100 щ.долара, ведно със законната лихва считано от 28.10.2005 г. по договор за предоставен заем от 27.03.2002 г. и с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД за сумата 27 349.16 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос относно значението на реалното предаване на сумата предмет на договор за заем за потребление в противоречие с решение № 26 по гр.д. № 1143/2003 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 608 по гр.д. № 649/2006 г.на ВКС, ІІ г.о., в които е прието, че задължение за връщане на сума не би било поето без реалното й получаване. В обжалваното решение е прието, че реалното предаване на сумата, предмет на договора за заем е елемент от фактическия състав на сделката и в тежест на жалбоподателя-ищец е да установи с допустимите доказателствени средства, че сумите, в частност сумата 37100 щ.д. уговорени в договор за заем от 27.03.2002 г. са били предадени на заемателя, от който момент договорът е породил действие. На основание чл.280, ал.1,т.2 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на решението.
Ответната страна [фирма],[населено място] в писмения отговор по чл.287 ГПК изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Счита представените решения за неотносими към настоящия случай, а определение № 1485 по гр.д. № 1144/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. не подкрепя твърденията на жалбоподателя.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправният въпрос -дали предаването на паричната сума при заем за потребление е елемент от фактическия състав на договора.
На поставения въпрос вече е отговорено с постановено на основание чл.290 ГПК решение на ВКС, ІV г.о. № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 5002 от 2008 г., а именно, че от същността на договора за заем, който е реален следва да е налице съгласие-съвпадане на насрещните волеизявления на страните, като това не е достатъчно-фактическият състав завършва след като вещта бъде предадена /при заем за потребление се предава паричната сума/. В обжалваното въззивно решение е прието, че жалбоподателят –ищец не е установил с допустимите доказателствени средства, че сумите, в частност сумата 37100 щ.д. уговорени в договор за заем от 27.03.2002 г. са били предадени на заемателя. Или, в случая поставеният материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, не е разрешен в противоречие с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение, поради което предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не са налице, и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Останалите съображения развити в изложението, касаят обосноваността на атакувания съдебен акт, което е основание за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 171 от 24.02.2010 г. по гр. дело № 2659/2009 г. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: