4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 396/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
гр.София, 18.05.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
изслуша докладваното от
председателя (съдията) Л. И.
търговско дело под № 396/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Д. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат К.Н. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1229/06.10.2009 год., постановено по гр.дело № 915/2009 год. С това решение след частична отмяна на първоинстанционното решение на СГС от 21.12.2008 год. по гр.дело № 2425/2004 год. в осъдителната му част, апелативният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от ищеца-касатор срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ за сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП на 23.02.2004 год. Със същото въззивно решение е оставено в сила първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска на касатора по чл.407, ал.1/отм./ТЗ срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност за останалите 15 000 лева до пълния предявен размер.
В касационната жалба се правят оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.222 ГПК/отм./ като е приел, че с оправдателната присъда, постановена по наказателното дело срещу водача на МПС, е оборена презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД и същият се освобождава от гражданскоправната отговорност за вреди от непозволено увреждане.
В допълнително изложение към касационната жалба жалбоподателят сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се на необходимост от уеднаквяване на съдебната практика по тълкуването и приложението на чл.222 ГПК/отм./ по делата за присъждане на застрахователни обезщетения за претърпени неимуществени вреди от ПТП.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при съобразяване с указанията, дадени в ТР № 1/2009 год.
Видно от данните по делото, за да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен изцяло предявеният от касатора срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност иск по чл.407, ал.1/отм./ТЗ, въззивният съд се е позовал на влязлата в сила оправдателна присъда на Софийски военен съд с представеното решение № 85/30.05.2005 год. по н.о.х.д. № 85/2005 год./оставено в сила от Военно-апелативния съд/. В решението на наказателния съд е прието, че водачът на лекия автомобил няма вина за настъпването на автопроизшествието, тъй като единствената причина за възникналото ПТП и резултатите от него е поведението на пострадалия пешеходец-навлизането му в пътното платно при червен сигнал на светофара, при което шофьорът не е бил в състояние да предотврати удара. Гражданският съд е приложил разпоредбата на чл.222 ГПК/отм./ и зачитайки задължителната сила на присъдата /по въпросите за противоправността на деянието и вината на дееца/ е приел, че с оглед данните по делото е оборена законовата презумпция за виновност по чл.45 ЗЗД като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящо отговорността на застрахователя на делинквента.
При тези фактически данни настоящият съдебен състав на ВКС счита,че по поставения от касатора правен въпрос не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Нормата на чл.222 ГПК/отм./ е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й е налице задължителна практика на ВС. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието. В този смисъл р.№ 53/02.11.1981 год. на ОСНК на ВС, р.№ 22/05.05.2011 год. по т.дело № 368/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 от новия ГПК и др. Обвързващата сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Зачита се не само осъдителната, но и оправдателната присъда, когато тя отрича елементи от фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане – напр.деянието и вината на извършителя, причинната връзка между действията му и вредите. Без значение е обстоятелството,че пострадалият не е взел участие в наказателния процес, тъй като правилото на чл.222 ГПК/отм./ не е поставено в зависимост от неговото участие в наказателното дело срещу извършителя на деянието. В случая, с направените констатации от наказателния съд в решението по наказателното дело, че с поведението си водачът не е станал причина за процесното ПТП и произтичащите от това вреди за пострадалия се счита оборена презумпцията за вина, установена в чл.45, ал.2 ЗЗД. Липсват ли елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, липсва правно основание за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка гражданска отговорност, тъй като правото на увреденото лице по чл.407, ал.1/отм./ТЗ да иска обезщетение пряко от застрахователя възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него – т.9 от ППВС № 7/1977 год. Застрахователната защита отпада тогава, когато застрахованият не носи отговорност по чл.45 ЗЗД. С оглед данните по конкретното дело, претендираните вреди от процесното ПТП не се намират в причинна връзка с виновно противоправно поведение на шофьора на автомобила, тъй като ударът е настъпил в резултат на неправилното пресичане на пътното платно от пострадалия. Постановеното в този смисъл въззивно решение е в съответствие с материалния закон и цитираната съдебна практика на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1229/06.10.2009 год., постановено по гр.дело № 915/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: