О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
[населено място], 20.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1514 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 437 / 03.06.2016 год. по ч.гр.д. № 308/2016 год. на Врачански окръжен съд, с което е потвърдено определение № 302/ 16.03.2016 год. по гр.д.№ 1256 / 2015 год. на Районен съд – Козлодуй,за прекратяване на производството по предявени от жалбоподателя против [фирма] обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. с чл.26 ЗЗД,за прогласяване нищожност на сключени от ответника , в качеството на арендатор, с трети за спора лица – 72 арендодатели, анекси към договори за аренда, сключени между същите лица. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,несподеляйки решаващия довод на съда, че страните по арендните договори, при иск за установяване недействителност на същите, имат качеството на задължителни необходими другари и конституирането на арендодателите в настоящото производство е процесуална предпоставка, от рода на абсолютните / съвместна процесуална легитимация /,за допустимостта му. Оспорва се и правилността на извода,че доколкото не е страна по процесните анекси, ищецът няма правен интерес от атакуване на тяхната действителност.
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба с доводи по същество относно правилността на въззивното определение. Намира неотносима към казуса цитираната от жалбоподателя съдебна практика. Претендира възмездяване на разноски за всички инстанции.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното прекратяване на производството , предвид неизпълнение указанието на съда за посочване индивидуализиращи данни за лицата – арендодатели по договорите за аренда, нищожност на анекси към които ищецът претендира да бъде установена, въззивният съд е приел, че се касае за хипотеза на задължително необходимо другарство, по смисъла на чл. 216 ал.2 ГПК, обуславящо съвместна процесуална легитимация, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Изцяло е споделил мотивите на първоинстанционния съд, цитиращи и задължителна за въззивния съдебна практика,че решението за прогласяване нищожността или за отхвърляне на исковете следва да бъде еднакво за страните по същото – в случая арендодатели и арендатор, като участници в едно и също , неделимо материално правоотношение. Наведен е и паралелен решаващ извод за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес за ищеца, тъй като не се явява страна в атакуваните за недействителни правоотношения. Досежно правният си интерес в частната жалба ищецът се позовава, че за част от имотите,предмет на отделни арендни договори, има сключени като арендатор договори, а за останалите обуславя правният си интерес с резултата от производството и възможността тези земи да бъдат включени в последващо разпределение по реда на чл.37в ЗСПЗЗ, като такива по отношение на които няма сключени договори за аренда.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не формулира изричен въпрос, но видно от съдържанието му, същото се отнася само до единия от решаващите изводи за недопустимост на производството : съвместната процесуална легитимация на страните по атакувана за нищожност от трето за същата лице сделка, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Дори да би бил изрично формулиран, логично и в съответствие с доводите за неправилност в жалбата , такъв процесуалноправен въпрос не би удовлетворил изискването за правен , съгласно задължителните указания в т.1 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като отговор на същия, дори в противен на дадения от въззивния съд смисъл, не е от естество да промени правния резултат,доколкото съдът е обосновал и паралелен решаващ извод за липса на правен интерес от предявените искове, спрямо който жалбоподателят не е формулирал правен въпрос. Не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Противоречие с т.6 на ТР № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС не е налице, тъй като същото разрешава процесуално правния въпрос за процедирането на въззивния съд ,осъществяващ инстанционен контрол, в случаите на задължително необходимо другарство, несъобразено от първоинстанционния съд, но не дава отговор на въпроса са ли страните по атакувана като нищожна правна сделка задължителни необходими другари. Р..№ 273 по гр.д.№ 506/2012 год. на ІV г.о. на ВКС не съставлява задължителна съдебна практика по идентичен правен въпрос, тъй като касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на производството, впрочем именно с оглед неконституиране насрещните страни по сделка, обявяване на чиято нищожност се претендира с иска. Р..№ 371 по гр.д.№ 962/2012 год. на ІІІ г.о. на ВКС също не съставлява такава задължителна практика, като постановено в производство по отмяна по реда на глава ХХІV ГПК, неформиращо сила на пресъдено нещо.Същевременно е налице задължителна за въззивния съд съдебна практика по въпроса – постановено в производство по чл.274 ал.3 ГПК, определение № 632 по ч.гр.д. № 5812 / 2013 год. на І г.о. на ВКС, изрично цитирано и съобразено от първоинстанционния съд.
Следователно, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационен контрол. Настоящата инстанция няма правомощието за пръв път да присъди разноски за предходните две, а за касационното производство жалбоподателят следва да възмезди ответната страна , съобразно договореното и посочено в договора за правна помощ, като платено в брой, адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 437 / 03.06.2016 год. по ч.гр.д. № 308/2016 год. на Врачански окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК , да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 1 500 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :