О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 22.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. д. № 2817/2014 година
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], общ. София, чрез процесуалния представител адв. Г. С. против определение № 1470 от 10.04.2014 г. по в.т.д. № 498/2014 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено разпореждане № 56616 от 20.11.2013 г. по гр.д. № 2197/2010 г. на Варненски районен съд. С последното на основание чл. 250 ГПК е допълнено разпореждане от 19.02.2013 г. по гр.д. № 2197/2010 г.на Варненски районен съд за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на [фирма], като е включена и законната лихва върху главницата считано от 17.02.2010 г. до окончателното изплащане на задължението.
Подадената частната касационна жалба е процесуално недопустима- подадена е срещу съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол. Обжалваното определение не е от категорията на съдебните актове, посочени в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист, както и разпореждането за допълването му на основание чл. 250 ГПК от първоинстанционния съд и потвърждаващото ги определение на въззивния съд не преграждат развитието на делото. Също така с него не се дава разрешение по същество на друго самостоятелно производство, а е последица от пропускането на срока, предвиден в чл. 415 ГПК за предявяване на иск по чл. 422 ГПК от страна на [фирма]. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист по чл.407, ал.1 ГПК подлежи на двуинстанционно разглеждане съгласно т.6 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Нормата на чл.407, ал.1 ГПК предвижда обжалваемост на разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист. В чл. 407, ал.3 ГПК е предвиден инстанционен контрол по общия ред единствено на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист при условията на чл. 406, ал.2 ГПК, т.е. касационният контрол на разпореждането за издаване на изпълнителен лист ще бъде осъществен при условията на чл. 274 ГПК, когато основанието за издаване на изпълнителен лист е някое от посочените в т.2 и т.3 на чл. 404 ГПК. В случая се касае за обратен изпълнителен лист, който не попада в горепосочените хипотези. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС – Определение от 02.06.2010 г. по ч.гр.д. № 228/2010 г., I г.о., Определение от 12.07.2010 г. по ч.т.д. № 552/2010 г. на II т.о., Определение № 385 от 02.07.2013 г. по ч.гр.д. № 2770/2013 г. на ВКС IV г.о. и други.
Ето защо след като процесуалния спор е бил разгледан по правилата на функционалната подсъдност от Варненски окръжен съд, неговият съдебен акт е окончателен, а подадената срещу него частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Погрешното отбелязване в диспозитива на обжалваното определение, че то подлежи на касационен контрол не може да дерогира императивното правило на закона за двуинстанционност на този род производства и не запазва висящността на спора.
Въз основа на гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма] против определение № 1470 от 10.04.2014 г. по в.т.д. № 498/2014 г. на Окръжен съд Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС-ТК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: