О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
гр. София, 22.07.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1938 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищецът Т. М. И. от [населено място], чрез адв. В. И. от АК-П., обжалва в срок въззивното решение № 39 от 11.02.2016 год. по гр. д. № 619/2015 год. на Плевенския окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 13.11.2013 год. по гр. д. № 7271/2012 год. на Плевенския районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане при участието на Областен управител – П. и Т. А. Ю., като страна по делото.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение с молба за неговата отмяна.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по поставените процесуалноправни въпроси относно дейността на въззивния съд за извършване на самостоятелна преценка на доказателствения материал с оглед обосноваване на свои фактически и правни изводи, респ. обвързан ли е въззивният съд от указанията в отменителното касационно решение. В тази връзка касаторът се позовава и на т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001 год. по т. д. № 1/2000 год. ОСГК на ВКС, без изрично да обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулиран е и въпрос: представлява ли съществено процесуално нарушение произнасянето на въззивния съд по въпроси, непосочени във въззивната жалба с позоваване на нарушение на чл. 269 ГПК, както и относно присъждането на разноски при обезсилване на първоинстанционното решение и постановено връщане на делото за ново разглеждане.
От ответниците Д. Д. А. и И. Д. П., чрез особен представител адв. А., изразяват в представения писмен отговор съображения за липса на посоченото основание за допускане на касационното обжалване.
Останалите ответници не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Въззивният съд приел в обжалваното решение, че мотивите по същество на спора не могат да бъдат обсъждани с оглед неучастието в първоинстанционното производство като страни Областния управител – [населено място], съгласно пар. 4к, ал. 10 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ и Т. А. Ю., в качеството й на съпруга на Б. П. П., поради което и приел недопустимост на първоинстанционното решение. Обезсилил го е и върнал делото на първоинстанционния съд, поради невъзможност да бъдат санирани горните процесуални нарушения относно необходимостта от извършване на процесуалните действия по отношение на тези страни в първоинстанционното производство след конституирането им.
Процедирането на въззивния съд с обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане с оглед констатиране на допуснати процесуални нарушения по конституиране на задължителни другари представлява релевантния за спора правен въпрос, по който произнасянето кореспондира със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС, т. 6. Позоваването на касатора на т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001 год. по гр. д. № 1/2000 год. е неотносимо, тъй като в случая не се поставя въпроса за разрешаването на спора със самостоятелната преценка на въззивния съд на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал с оглед обосноваване на свои фактически и правни изводи по съществото на спора, а за допустимостта на производството с оглед констатирано нарушено право на участие в процеса на задължителни необходими другари. За допустимостта му въззивният съд следи служебно и по време на производството, с оглед задължението да упражни правомощията си по чл. 129 ГПК, поради което и поставените в тази връзка въпроси в изложението на касатора не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. По своята същност те представляват оплакване против направения от въззивния съд извод, обсъждането на което е предпоставено от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Отделно от това не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което касаторът се е позовал формално в изложението.
Изложените съображения са относими и към въпроса относно присъждане на разноски при обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане, който също представлява довод за неправилност, неподлежащ на обсъждане в настоящето производство, а и редът за предявяването му е друг.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 39 от 11.02.2016 год. по гр. д. № 619/2015 год. на Плевенския окръжен съд по подадената от Т. М. И. от [населено място], чрез адв. В. И. от АК-П., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: