О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 24.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3603/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Л. В. като пълномощник на Т. И. Ч., срещу въззивно решение № 826 от 13.06.2018 г. по в.гр.д. № 798/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 322 от 26.01.2018 г. по гр.д. № 17 696/2016 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Т. Ч. против Д. И. А. иск с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР за установяване, че ищецът е собственик на площта, заключена между т. 6-7-13 от приложение № 4 към заключението на съдебно- техническата експертиза, разположена на източната граница между собствения на ищеца имот пл.№ …. и имота на ответника с пл.№ …., и заснета като част от имот пл. № ….
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост на фактическите изводи на съда и нарушение на материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроса ”След като процесната площ не се установява да е във фактическа власт на ответника по установителния иск за грешка в кадастралната основа, то грешка в кадастралния план не е налице”. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- очевидна неправилност.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация Д. И. А. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, и не е спорно между страните, че ищецът Т. И. Ч. е собственик на УПИ …. в кв. 16 по плана на [населено място], а ответникътк Д. И. А.- на съседния от юг УПИ …..
Назначената по делото съдебно – техническа експертиза е установила, че [населено място] има одобрени кадастрални и регулационни планове от 1934 г., от 1971 г. и от 1995 г., който е действащият към настоящия момент. В плана от 1934 г. имотът на ищеца Т. Ч. е бил заснет с пл.№ …. и за него е бил отреден парцел …. Имотът на ответника е заснет с пл.№ …. и за него е отреден парцел …. По този план част от имот пл.№ …. по т.1-6-3-1 на скица- приложение № 1 към заключението на СТЕ се придава към парцел …. По делото няма данни за уреждане на регулационни сметки между собствениците. Следващият КРП е от 1971 г. По него имотът на ищеца съставлява парцел …., а този на ответника- …. По този план част от имот пл.№ …. по т. 5-6-7-8-5 с площ 104 кв.м се придава към парцел …. Регулационните сметки между собствениците са уредени и с нотариален акт № …., т…., дело № …. от …. г. праводателят на ищеца И. Р. Ч. е признат за собственик по регулация на дворно място от 104 кв.м, собственост на В. Г. Ч., което се придава от имот пл.№ …. към парцел …. Вещото лице е установило, че в сега действащия кадастрален план от 1995 г. южната граница между имот пл.№ …. и имот пл.№ …. по т. 6-7-13-6 съответства на регулационната граница по т. 5-8 по приложената регулация от 1971 г. и спорната част е заснета в границите на имот пл.№ …., собственост на ищеца.
Така установените факти по делото са мотивирали въззивният съд да приеме, че действащият кадастрален план от 1995 г. отразява вярно имотната граница между имоти пл.№ …. и …. в спорната част по т. 6-7-13 и следователно не съдържа грешка. Обстоятелството, че в плана от 1971 г. имотната граница между имоти пл.№ …. и …. е била заснета по оранжевата линия / посочена от вещо лице също като кафява и червена/, отразена в приложение № 4 към заключението му, вместо по зелената линия, която съответства на положението на имотите преди регулацията от 1934 г./ тъй като за нея няма данни да е приложена/, въззивният съд е преценил като ирелевантно за изхода на спора за собственост, тъй като те се намират северно от спорната граница, така както е заснета в действащия кадастрален план и отразена в скицата на в.л. с черен цвят, т.е. в имота на ищеца, и заключената между тях площ не се владее от ответника. Приел е, че дори да е била налице грешка в кадастралната основа на плана от 1971 г., тя е от значение само за размера на дължимото обезщетение, тъй като тогава ищецът би следвало да плати придаваемо място с по – малка площ.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като същото не е постановено в противоречие с разясненията, дадени в ТР № 3 от 15.07.1993 г. В него е прието, че регулацията се счита приложена, когато са уредени регулационните сметки за придадения имот, или той е завзет и владян в продължение на десет години. Некоректно е твърдението на жалбоподателя, че съдът е отхвърлил предявеният иск, защото спорната площ по т. 6, 7 и 13 не е във владение на ответника, а не е изследвал съвпадането на имотните граници по действащия кадастрален план с регулационните по приложена регулация. Видно от съдържанието на обжалвания съдебен акт, въззивният съд е проследил кадастралния и регулационния статут на двата имота по предходните регулационни планове от 1934 г. и от 1971 г. и е направил обоснован извод, че регулацията от 1971 г. е приложена чрез уреждане на регулационните сметки за придадения имот, поради което регулационните граници по този план са се трансформирали в имотни и като такива са вярно заснети в действащия план. Правилно е преценено, че местоположението на северната граница на придаваемото място – дали ще бъде по оранжевата или по зелената линия, обозначени на скицата на в.л., не може да обоснове извод за грешка в действащия кадастрален план от 1995 г., тъй като и в двата случая площта, заключена между всяка от тези граници и регулационната граница по приложената чрез заплащане на обезщетение регулация от 1971 г., е заснета като част от имота на ищеца, т.е. дали ще се приеме, че придаваемото място е било с площ от 104 кв.м или по – малко, това няма да се отрази на местоположението на имотната граница между имоти пл.№ …. и ….
Въззивното решение е съобразено с конкретно установените по делото факти и с практиката на ВКС по въпроса кога дворищната регулация се счита приложена, поради което не може да се приеме, че е очевидно неправилно.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателят Т. И. Ч. следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на Д. И. А. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 600 лв., съобразно направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждането им и приложения към него Договор за правна защита и съдействие, сключен на 24.08.2018 г., доказващ, че договореното възнаграждение е платено на адвоката.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 826 от 13.06.2018 г. по в.гр.д. № 798/2018 г. на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Т. И. Ч. да заплати на Д. И. А. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 600 / шестотин/ лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: