О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 25.06.2018година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 642/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1345 от 06.11.2017 г. по гр.д. №1964/2017 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място], чрез пълномощника си – адв. М.И. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. И. П. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставил е въпросът – „ Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметките му на основание Закона за енергетиката след измененията направени със Закон за изменение и допълнение на ЗЕ / обн. ДВ. Бр.54 от 2012г.:, с който е приет чл.83,ал.1, т.8 и след влизане в сила на ПИКЕ /16.11.2013г.”. Страната е поддържала, че на този въпрос въззивният съд отговорил в противоречие с приетото по изброени решения на ВКС, Посочил е още, че съществувала и съдебна практика, която била възприела наличието на обективна безвиновна отговорност на потребителя в случаите на констатирана неправилна работа на средствата за търговско измерване на потребената ел. енергия. Касаторът е развил разбиране, че е налице противоречива практика, като изясняване на поставения въпрос щял да съдейства за уеднаквяването й. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание- т.е. то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на състава довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора въпрос не е релевантен, тъй като не е свързан с решаващите изводи на състава, мотивирали обжалвания резултат. Действително, в мотивите на съдебният акт е изразено разбирането на въззивният съд относно характера на отговорността на потребителя на ел. енергия, като съдът е обобщил, че уредените в ПИКЕ правила за ангажиране на имуществената отговорност на крайният потребител на ел. енергия по действащо облигационно отношение с източник договор при публично известни общи условия не съставлявали годно основание за неприлагане на принципите на договорната отговорност, в който смисъл била налице и практика на ВКС/ изброени няколко решения постановени по реда на чл.290 ГПК./ Това разбиране, обаче, не е свързано с конкретния случай, разглеждан от съда. Съставът не е направил правен извод на базата на тези свои разсъждения, нито е мотивирал постановения резултат с евентуална недоказаност на предпоставките по чл.82 ЗЗД / мотиви в тази насока липсват/. Нещо повече, съставът е направил различни изводи довели до оставяне на решението на първостепенния съд, с което отрицателния установителен иск е бил уважен, в сила. Мотиви за този резултат са изложени подробно от решаващият въззивен съд, като изрично е прието, че и към момента в действащите общи условия на електроснабдителното дружество не е налице установен изричен ред за уведомяване на клиента за проведената корекционна процедура, така както изисква чл.98а,ал.2, т.6 ЗЕ вр. чл.83 ,ал.1,т.6 ЗЕ. Съдът е разгледал твърдението на настоящия касатор, че такъв ред представлявало приетото с чл.28,ал.2 от Общите правила, като е изложил мотиви, че с този текст се уреждало задължението на дружеството като продавач на ел. енергия да изготвя справка за дължимите суми, а дори и да се приеме, че това е редът, то и той не бил спазен, тъй като, в конкретния случай, нямало данни уведомителното писмо да е получено от ищеца по спора, като е безспорно по делото, че съставения протокол от 10.09.2016г. не е бил изпратен, респективно връчен на потребителя. С оглед тези факти, свързани с конкретно установеното по спора и във връзка с разглеждането му, въззивният съд е счел иска за основателен. Следователно, дори и да е налице противоречие при конкретно правно разбиране относно характера на отговорността на потребителя при манипулирано средство за измерване на преминалата ел. енергия, то същото не обуславя правния резултат, респективно разрешаването му по начин обратен на приетия от въззивния съд не би довел до промяна на резултата, с оглед изложеното вече по решаващите изводи на състава. Следователно, доколкото друг въпрос не е поставен, нито са изложени други касационни доводи, то се налага извод че не е налице общо основание за допускане на решението до касационно обжалване.
По изложените съображения, и с оглед така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени надлежно разноски в размер на 3529лв..
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1345 от 06.11.2017 г. по гр.д. №1964/2017 г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място],направените в настоящето производство разноски в размер на 3529лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: