3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
С., 26.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 307/2012 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. М. М., подадена чрез адв.С., срещу определение № 80 от 26.01.2012год. по ч.гр.д.№ 611/2011год. на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставена без уважение частната му жалба против определение от 21.11.2011г. на РС-Ловеч в частта за прекратяване на производството по гр.д.№ 827/2010год. по отношение на ищеца К. М. М. и връщане на исковата молба поради неизпълнени в срок указания за отстраняване на констатирани нередовности на същата.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, нарушение на процесуалните правила и необоснованост, и се иска неговата отмяна. В същата е посочено, че с атакуваното определение Л. се е произнесъл по уточнения от съда въпрос дали е редовно процесуалното представителство, ако в пълномощното липсва адресът и телефонът на страната в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 398/29.07.2011г. по ч.гр.д.№201/11г. на ВКС, І ГО, определение №722/06.10.10г. по ч.т.д.№610/10 на ВКС, І ТО, решение №1524/07.07.1959г. по гр.д.№3851/59г. на ВС, ІІ ГО, и решение №878/16.06.06г. по гр.д.№721/05г. на ВКС ІVГО- чл.280 т.2 ГПК. Позовава се и на основанието по чл.280 т.3 ГПК по въпроса “ обосноваването на правния интерес от предявения иск основание ли е за оставяне на исковата молба без движение и съответно за връщането й и прекратяване на производството при неизпълнение на указанията на съда “, като поддържа, че допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт във връзка с последния въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната жалба А. Д. Н. взема становище, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на частната жалба.
Останалите ответници по частната жалба не вземат становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,взе предвид следното:
За да потвърди определението на първостепенния съд, с което производството е било прекратено по отношение на К. М. М., въззивният съд е приел, че К. М. М. е получил лично съдебните книжа , но в указания от съда едноседмичен срок, изтекъл на 16.11.2011 год., същият не е депозирал молба или становище в изпълнение на дадените указания. Констатирал е, че на К.М. е изпратен препис от протокола, в който е материализирано волеизявлението на съда за оставяне без движение исковата молба поради наличието на недостатък в едно с указанията на съда за обосноваване на правния интерес от предявяване на иска, като са му указани и последиците по чл.129 ал.4 във вр. с ал.3 от ГПК , по-конкретно – че при неизпълнение в срок на указанията на съда, производството по делото по отношение на него ще бъде прекратено. Отчетено е, че в представеното от адв.С. като процесуален представител на останалите ищци становище вх.№7827/17.10.2011 год. относно правния интерес на ищците от предявяване на иск по чл.53 ал.2 от ЗКИР е посочено името на Л. Х. М., която към този момент вече е била заличена като страна в процеса. Съдът е приел, че с нейната смърт е прекратено и даденото на адв.С. пълномощно да я представлява по делото,както и, че само ако това становище беше подадено от името на нейните наследници, въпреки липсата на надлежно упълномощаване от тяхна страна към този момент на адв.С., за съда би възникнало задължение да им даде указания да заявят дали потвърждават извършените от тяхно име процесуални действия. В конкретния случай обаче жалбоподателят К. М. М. е получил лично препис от протокола от съдебното заседание от 10.10.2011 год. и за него срокът за изпълнение на дадените от съда указания е изтекъл на 16.11.2011 год. В този срок последният нито лично, нито чрез упълномощения представител адв.С. е подал молба, с която да обоснове правния си интерес от предявяване на иска с пр.основание чл.53 ал.2 от ЗКИР, въпреки че е бил предупреден от съда за последиците на чл.129 ал.З от ГПК. Предвид изложеното е обосновал извод,че правилно и законосъобразно районният съд е прекратил производството по делото по отношение на ищеца М..
Предвид характера на обжалваното определение и разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК достъпът до касационно обжалване е поставен в зависимост от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. За да е допустимо обжалването, определението следва да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил крайния изход на делото, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВС или ВКС /т. 1/, решаван е противоречиво от съдилищата /т. 2/ или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т. 3/. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на обуславящия правен въпрос е задължение на касатора, респ. на частния жалбоподател; К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира. Не се допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
В случая поставения от касатора въпрос дали е редовно процесуалното представителство, ако в пълномощното липсва адресът и телефонът на страната, е неотносим към предмета на конкретното дело. В конкретният случай в мотивите на акта си въззивният съд действително е посочил, че упълномощаването , извършено от К. М. М. в полза на адв.С. чрез пълномощното от 10.11.2011г. не отговаря на изискванията на чл.33 ГПК, тъй като не са посочени адрес и телефон на пълномощника. Тази констатация обаче не е обосновала решаващия му извод, поради което и не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъжда специфичната за основанието по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка, поддържана от касатора.
На следващо място – касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса “ обосноваването на правния интерес от предявения иск основание ли е за оставяне на исковата молба без движение и съответно за връщането й и прекратяване на производството при неизпълнение на указанията на съда“. По смисъла на цитираната правна норма на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, респ. казусът сочи на необходимост от промяна в поддържаното от досегашната практика становище. В случая нито една от тези хипотези не е налице. Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че е безспорно както в правната теория, така и в съдебната практика, която е достатъчно богата и безпротиворечива , при действието на отменения и новия ГПК, относно това кои са предпоставките за допустимост на една искова претенция, както и кои са реквизитите за редовност на исковата молба и кога те не са били изпълнени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 80 от 26.01.2012год. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по ч.гр.д.№ 611/2011год., в обжалваната част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: