О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 29.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 22.03.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 43/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], [населено място], [фирма], гр. София, [фирма], подадена чрез адв. Ат.Л. -САК, допълнена с последваща частна касационна жалба вх. № 130536/ 11.12.2012 год. против въззивното определение на Софийски градски съд № 18743/16.11.2012 год., по ч.гр.д.№ 14984/2012 год., с което е потвърдено разпореждането на Софийски районен съд за незабавно изпълнение, инкорпорирано в издадената въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение от 28. 06. 2012 год., по гр.д.№ 25111/2012 год., по описа на с.с..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Основното възражение на частните касатори, обусловило твърдяната неправилност на постановения от СГС въззивен съдебен акт, е срещу редовността на документа, послужил като основание за издаване на процесната заповед, който според изложените в обстоятелствената част на частната касационна жалба и допълнителна касационна жалба доводи не съответства на предвидените изисквания за международните счетоводни стандарти, поради което не притежава праната характеристика на извлечение от счетоводните книги на Банката- заявител по см. на чл.417, т.2 ГПК.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определения като значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право – за изискванията, на които следва да отговаря документът по чл.417, т.2 ГПК за да се приеме, че е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Като израз на съществуващото противоречие между даденото от въззивния съд разрешение на така поставения правен въпрос и приетото в задължителната практика на ВКС са посочени 7 определения на отделни състави на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК, а противоречието в съдебната практика е обективирано с 3 определения на СГС.
Ответната по частната касационна жалба страна [фирма], гр. София в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни аргументи относно отсъствието на визираните критерии за селекция- допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Съгласно създадената при действащия ГПК практика на ВКС, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, обжалваното въззивно определение, с което СГС се е произнесъл по частната жалба на настоящите частни касатори срещу разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК не е от категорията съдебни актове, подлежащи на последващ инстанционен контрол.
Същото няма преграждащ за развитието на заповедното производство ефект, поради което не попада в обсега на съдебните актове по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК и доколкото с него не се дава разрешение по същество на самото заповедно производство, то не е налице и хипотезата на чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Следователно обстоятелството, че определението, с което се допуска или отказва незабавно изпълнение има отношение единствено и само към изпълнението на вземането, за което е издадена заповедта, основана на документа по чл.417, т.2 ГПК, при създадената от действащия ГПК уредба на факултативен касационен контрол и изчерпателно изброените от законодателя в чл. 274, ал.3 ГПК въззивни съдебни актове, по отношение на които същият е приложим, изключва в полза на настоящите частни жалбоподатели да е възникнало процесуално потестативно право на частна касационна жалба – абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на касационното производство, от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно.
Затова, съобразено обстоятелството, че определението, с което СГС се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от СРС разпореждане за незабавно изпълнение на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК е необжалваемо и е влязло в сила от датата на обявяването му от въззивния съд, обосновава правен извод, че без значение за допустимостта на настоящето касационно производство е отбелязването в диспозитива на обжалвания съдебен акт, че същото подлежи на инстанционен контрол пред ВКС. При създадената законоустановеност на актовете и основанията за същия посочената от СГС обжалваемост на постановеното въззивно определение не би могла да създаде висящност на касационното производство, щом отсъства предвидена в този смисъл законова възможност.
Същевременно, доколкото с настоящото определение само се констатира факта на необжалваемост на въззивния съдебен акт, то и същото се явява необжалваемо и като окончателно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 2 изр. 2 ГПК.
Ответната по частната касационна жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което и с оглед изхода на делото в касационната инстанция въпросът за отговорността за същите не следва да бъде обсъждан- арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на ТД [фирма], [населено място], ТД [фирма], гр. София, ТД [фирма], [населено място] с вх. № 124802/ 28. 11. 2012 год., допълнена с частна касационна жалба вх.№ 130536/ 11. 12. 2012 год. против определение на Софийски градски съд № 18743/ 16. 11. 2012 год., по ч.гр.д.№ 14984/2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.