2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 03.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Н. Х. ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Ч.
ч.т. дело №277/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Л. А. И. от[населено място] против определение №878 от 21.01.2010г. по ч.гр.д. №14575/2010г. на Софийски градски съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът подробно е изложил осъществените, според него факти по спора. Лаконично е определил като „ критерии за касационно обжалване” това, че „настоящия въпрос” / неопределен/ бил решен в противоречие с практиката на ВКС – чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Заявил е, че въпросът за цялостната преценка от съда на събраните по делото доказателства бил решен в противоречие с практиката на ВКС, а са цитирани и приложени решение на Монтански окръжен съд и определение на С. окръжен съд. Възпроизведен е и теста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед така очертаната дефинитивност не съставлява такъв въпрос общо посочения – „за цялостната преценка на събраните доказателства”, тъй като същия съставлява по-скоро лаконично твърдение за неправилност на акта, но няма относимост към изискването на чл.280, ал.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на който се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното определение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът не е сочил каквито и да било доводи относими към основанието. Неподкрепеното с правно обосноваване твърдение, за това, че било налице противоречие с практиката на ВКС / не е посочен и въпрос разрешен противоречиво/не установява предпоставките на разглежданото основание. Нещо повече, въпреки мотивиране на изводите на първостепенния съд с наличие на константна практика на ВКС и изброяване на такива актове, касаторът не е ги е съобразил, нито е представил актове, обосноваващи противоречиво разрешаване на поставените в тях въпроси. А приложените и лаконично разгледани актове на съдилищата, дори и да се приеме, че обективират валидно съдебна практика са съответстващи на приетото и от въззивния съд, за това че когато страната е починала преди завеждане на делото, посочването й като ответник по него не може да установи валидно възникнало процесуално правоотношение. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, възпроизведено като текст от касатора предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение акт не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №878 от 21.01.2011г. по ч.гр.д. №14575/2010г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:`