3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 330
София, 03.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колеги, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 342/2011 година
Производство по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 227 от 17.02.2011 г. по ч.гр.д. № 298/2011 г. на Софийския апелативен съд, с което се потвърждава протоколното определение от 10.12.2010 г. по т. дело № 1069/2008 г. на Софийския градски съд, с което на основание чл. 19, ал. 1 във вр. с чл.15 ГПК се прекратява производството по делото в частта по предявените в обективно съединение искове от [фирма] против „Т. – акционерно туристическо, техническо и корабоплавателно дружество“ със седалище Р Гърция, А. за сумата 166 573.68 лв., представляваща незаплатена цена на произведен и доставен трошен камък и за сумата 4 800 лв. – обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД за периода 15.02.2008 г. до 24.04.2008 г. поради наличие на арбитражна клауза, съдържаща се в договор за доставка от 07.12.2007 г.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, към частната жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК – ал. 1, т. 3 ГПК. Според касатора въззивният съд се е произнесъл по въпроса „Следва ли договорът за производство и доставка на материал /трошен камък/ от 07.12.2007 г. да поражда действие между страните, респ. предвидената в него арбитражна клауза, след като същият не е подписан от представител на ищеца и това е установено с графологична експертиза”. Поддържа се, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът оспорва както основанията за допускане до касационно обжалване, така и основателността на частната касационната жалба по подробно изложени в писмения му отговор съображения.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподател, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият състав счита, че не е налице соченото от частния жалбоподател основания по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК за достъп на въззвното определение до касация.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд възприел изводите на Софийския градски съд, че както договора, така и анекса към него са подписани от името на ищеца от лице без представителна власт, но действията му са потвърдени при условията и по реда на чл. 301 ТЗ, която разпоредба според съда на общо основание намира приложение и по отношение на инкорпорираната в договора арбитражна клауза.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от частния касатор въпрос не представлява формулиране на общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът дали договорът за доставка на материал /трошен камък/, респ. предвидената в него арбитражна клауза е породил действие между страните по него, след като същият не е подписан от законния му представител, не е обусловил конкретните правни изводи на съда. Софийският апелативен съд е обосновал становището си с последиците на чл.301 ТЗ поради непротивопоставяне на договора веднага след узнаване за неговото сключване. Следователно значимият за изхода на делото въпрос е дали законовата презумпция на чл.301 ТЗ е приложима и по отношение на инкорпорираното в договора арбитражно споразумение. Такъв въпрос обаче не е поставен, а съдът не може да го извежда служебно. Липсата на водещото основание за достъп до касация само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, поради което не следва да се обсъжда соченият допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 227 от 17.02.2011 г. по ч.гр.д. № 298/2011 г. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: