О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
[населено място], 31.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети май, през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 988 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. А. О. против решение № 338 по гр.д.№ 5190/ 2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 11.07.2016 год. по гр.д.№ 12171/ 2015 год. на Софийски градски съд. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.365 и сл.ЗЗД , досежно квалифицирането на постигнатото с ответника – Гаранционен фонд – споразумение като извънсъдебна спогодба,определяща окончателно и напълно дължимото на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в противоречие с чл.52 ЗЗД, доколкото сумата от 60 000 лева по споразумението не компенсира адекватно и справедливо пострадалия.По идентични съображения се сочи и необоснованост на съдебното решение.
Ответната страна – Гаранционен фонд – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Конституираното по делото трето лице – помагач на ответника – Й. А. – не е взел становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил иск с правно основание чл.288 КЗ / отм./ срещу Гаранционен фонд, за обезщетяване претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено по вина на водач, нямащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност„на автомобилисти. Ответникът е противопоставил възражение за постигната с ищеца извънсъдебна спогодба, съгласно визираната в закона възможност – чл.288 т.11 КЗ /отм./, за обезщетение в размер на 60 000 лева, при претендирани с иска 250 000 лева. Първоинстанционният съд е счел за доказано наличието на такава спогодба,сключена чрез разменена между страните кореспонденция, с която и предвид съвпадащи си волеизявления, страните окончателно и напълно са уредили правоотношението помежду си досежно дължимото обезщетение.Въззивният съд е споделил този извод, като изрично е коментирал смисъла на кумулативно заявеното в предложението на Гаранционен фонд – че предложената сума от 60 000 лева „ не е частично плащане„ и че „ при несъгласие с размера на обезщетението, увреденият може да предяви претенцията си пред съда„. Доколкото в отговора си ищецът е заявил съгласие с така предложената – не като частично плащане – сума, съдът е приел че е постигната извънсъдебна спогодба, с която окончателно е разрешен въпроса за дължимостта и размера на дължимото обезщетение. Съдът изрично се е позовал на ТР № 1/2016 год. на ОСГТК , в което се сочи, че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите , с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие,изрично заявявайки че платената сума ги покрива изцяло , увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново п о съдебен ред , както от застрахователя, така и от делинквента.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът е формулирал,в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, следния въпрос : Може ли авансово получено обезщетение от пострадалия да се квалифицира като договор за спогодба ?
Въпросът не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като не кореспондира с фактите, въз основа на които въззивният съд е формирал решаващият си извод за съдържанието на сключената между страните спогодба .Същият не е квалифицирал плащането като авансово, а именно от оферирането му от застрахователя като „ не частично плащане „ и при изричното указание на застрахователя – в случай на несъгласие на пострадалия с така определения размер, за търсене на дължимото по съдебен ред – е извел ясното му,недвусмислено съдържание на предложение за окончателен размер на обезщетението, а не като част от дължимо такова в по-голям размер, съответно прието от пострадалия с изрично писмено изявление,а не само с факта на получаване на определената / при отчитане и на съпричиняване / сума. Като несъответен на фактологията на спора – няма доказателство за офериране на авансово плащане, а и използваният термин е неточен, тъй като авансово е плащане, предхождащо момента на настъпване изискуемостта му,докато в конкретната хипотеза обезщетението е изискуемо с настъпването на вредата – въпросът, с това му съдържание, не кореспондира със съответен му отговор в решаващите мотиви на въззивното решение. Отделно се явява напълно неудовлетворен, с формалното посочване на разпоредбата, допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните указания по т.4 на тълк дело № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС,хипотезата предпоставя посочване на непълна, неясна или противоречива правна норма,чието тълкуване е провокирало противоречива съдебна практика – надлежно посочена, или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна, непротиворечива съдебна практика, но явяваща се неправилна, предвид изменение в обществените условия или промяна на законодателството.Нещо повече,по проблематиката на сключвани със застраховател извънсъдебни спогодби и предпоставките за тяхното зачитане, като уреждащи окончателно обезщетяване на търпими от застрахователни събития вреди, е налице богата, задължителна за въззивния съд, непротиворечива съдебна практика / изчерпателно изброена в реш.№ 10 по т.д.№ 1054 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС /, чието съществуване изключва приложимостта на допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 338 по гр.д.№ 5190/ 2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :