1
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София, 04 април 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1039/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. А., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. К., срещу въззивно решение №1561 от 06.10.2015 г. по гр. дело №1478/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1522 от 10.04.2014 г. по гр. дело №13249/2013 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу П. С. Д. частичен иск за сумата 10 000 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 58 084.92 лв., платена на 25.09.2007 г. без основание, като погасен по давност. Въззивният съд е приел за установено по делото, че на 25.09.2007 г. ищецът е превел по лична банкова сметка на ответницата сумата от 80 000 лв. С влязло в сила решение по гр. дело №6819/2011г. по описа на ПРС са били отхвърлени като неоснователни предявените от ищеца против ответницата искове с правно основание чл. 79, ал.1 във връзка с чл. 240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10000 лв., представляваща част от предадени в собственост на последната пари в общ размер на 80000 лв. срещу задължение да върне заетата сума по силата на договор за заем, сключен помежду им на 25.09.2007 г. в устна форма, ведно със законната лихва върху тази сума от 13.04.2011 г. до окончателното и изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 110.32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 05.03.2011г. – 12.04.2011г. По делото не е доказано основание за получаване и задържане на сумата. Възражението на ответницата обаче за погасяване по давност на вземането на ищеца за претендираната сума е основателно. Паричната сума е била заплатена при начална липса на основание, поради което давностният срок е започнал да тече от деня на получаването и- 25.09.2007 г., от който момент вземането на ищеца е станало изискуемо. При това положение към датата на предявяване на иска- 09.08.2013 г. петгодишният давностен срок по чл. 110 ЗЗД вече е бил изтекъл и процесното вземане е било погасено по давност. Неоснователни са доводите на ишеца, че в действителност ответницата се е обогатила за негова сметка, а той е обеднял със сумата от 58084.92 лв. най- рано на 07.10.2008 г., на която дата ответницата е заплатила част от задължение на ищеца към трето лице. Определянето на правната квалификация на предявения иск се извършва от съда служебно въз основа на изложените в исковата молба факти, като при преценката си съдът не е обвързан от посочената такава от ищеца, а само от твърдените от него обстоятелства. В настоящия случай в исковата молба са изложени твърдения, че на 25.09.2007 г. ищецът е превел по банкова сметка 80 000 лв., част от които са претендираните по настоящото дело 10000 лв. С влязло в сила решение е била отхвърлена претенцията му за връщане на сумата като заплатена по договор за заем. При това положение и след като в исковата молба не са изложени твърдения към датата на извършване на банковия превод да е било налице правно основание за това, то следва да се приеме, че сумата е била заплатена при начална липса на основание, поради което претенцията за връщането и е с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за връщането на паричната сума е възникнало още на датата на извършване на превода, от когато е започнала да тече и погасителната давност. Доводите на ищеца, че е заплатил сумата на ответницата с намерение да и предостави заем и приемайки, че изпълнява уговорка за сключване на договор за заем, не могат да обосноват наличие на някакво правно основание за получаването на сумата от ответницата, доколкото няма данни между тях в действителност да е възникнало каквото и да е правоотношение и по-специално тя да се е съгласявала да сключи договор за заем и да е поемала някакви задължения спрямо него за връщане на получената по банковата и сметка сума. При това положение субективните представи и намерения на последния при извършване на превода са без каквото и да е значение при преценката дали е налице основание за извършване на плащането и при определяне на правната квалификация на иска, а отделно от това тези твърдения на ищеца не са подкрепени и с никакви доказателства. Не могат да се приемат за основателни и доводите му, че в случая неоснователното обогатяване на ответницата било настъпило не на датата на получаване на сумата по банковата и сметка, а в по- късен момент – на 07.10.2008 г., на която дата тя била извършила плащане на задължение на ищеца спрямо трето лице и от която дата неоснователно задържала сумата от 58 084.92 лв. Обстоятелството, че ответницата е извършила плащане на определена парична сума за погасяване на задължения на ищеца, означава, че към датата на плащането тя е имала задължения спрямо него, а последният е имал вземане спрямо нея, което е възникнало в по- ранен момент, или както е в конкретния случай – на датата, на която ответницата е получила сумата от ищеца. От така извършеното плащане не може да се обоснове извод, че именно от тази дата е настъпило неоснователното обогатяване за ответницата и е възникнало вземането му спрямо нея за връщане на сумата. Ирелевантно за началния момент на погасителната давност е и твърдението, че ищецът бил узнал за неоснователното обогатяване на ответницата през 2011 г., когато тя му изпратила писмен отговор на нотариална покана, в който заявила, че не дължи сумата и отказва да я върне, тъй като погасителната давност тече от момента, в който вземането на кредитора е станало изискуемо, а не от момента, в който той е узнал за това.
Ответницата по касационната жалба П. С. Д., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните правни въпроси: допустимо ли е съдът да разгледа и да се произнесе по искова претенция, каквато не е предявена; длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо определя квалификацията на иска като такъв за връщане на полученото при начална липса на основание, на неосъществено или отпаднало основание; следва ли съдът точно да посочи момента на имущественото разместване и да съобрази този момент със срока на погасителната давност като изложи подробни мотиви за това и трябва ли съдът да отговори на въпроса кога е настъпило имущественото разместване преди да определи датата, от която вземането е станало изискуемо и започва да тече давностният срок за погасяване правото на иск. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1561 от 06.10.2015 г. по гр. дело №1478/2015 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси са неотносими, защото в случая въззивният съд не е разгледал и не се е произнесел по искова претенция, каквато не е предявена. В случая в обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е посочил, че е дал на определена дата на ответницата конкретна парична сума като даденото е без основание, защото между страните липсва валиден договор за заем. Липсата на поето задължение от страна на ответницата за връщане на дадената сума обосновава невъзможността за сключване на договор за заем. Съобразно тези изявления на ищеца въззивният съд е направил извод за предявяване на иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, защото е приел, че договорът за заем е реален – единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва – налице е обещание за заем, а ако липсва вторият – няма договор и даденото е без основание. Съобразно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните. Съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, но не може да дава указания за изменение на предявения иск. Изявлението, че даденото е без основание, може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание, е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите, на които се позовава ответникът, не пораждат претендираното основание. /вж. решение №29 от 28.03.2012 г. по гр. дело №1144/2010 г. на ВКС, IV г.о./ Въззивният съд е изложил подробни мотиви защо приетата от него правната квалификация на предявения иск е по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за връщане на получена парична сума при начална липса на основание. Посочен е и моментът, от който вземането е станало изискуемо и от който е започнал да тече давностният срок.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 700 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1561 от 06.10.2015 г. по гр. дело №1478/2015 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Д. А., [населено място], да заплати на П. С. Д., [населено място], 700 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.