О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
София,04.07.2017 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на петнадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 978 по описа за 2017 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от В. С. А. – С., И. Г. С. и Г. Г. С., чрез адв. М. С., срещу определение № 2635/29.07.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 3635/2016 г. от Софийски апелативен съд.
Жалбоподателите излагат съображения за неправилност.
Насрещната страна Б. Г. С., чрез адв. П. И. – Г., отговаря, че частната жалба е неоснователна; не взима становище по основанията за допускането й до разглеждане.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се обосновава с въпросите: единствено допустимостта на иска ли обуславя и предпоставя допускане на неговото обезпечение, като при допускане на обезпечение на предявения иск следва ли да се преценява наличието на всички предпоставки, съдържащи се в разпоредбата на чл. 391 ГПК и дължи ли решаващият съд произнасяне по тях; презумира ли се обезпечителната нужда от налагане на възбрана за обезпечаване на искове за парични притезания или същата се предполага само в хипотезите на ТР № 6/14.03.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд, като е отменил определението на първостепенния Софийски градски съд, е допуснал обезпечение на бъдещи обективно и субективно съединени искове по чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в полза на Б. Г. С. чрез възбрана върху идеални части от недвижими имоти, собственост на В. С. А. – С., И. Г. С. и Г. Г. С., при условие, че в едномесечен срок бъдещият ищец внесе определена от съда гаранция.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените правни въпроси са неотносими към постановеното от съда, защото в обжалваното определение е преценена не само допустимостта на бъдещите искове, но още и тяхната вероятна основателност (в производството по чл. 390 ГПК не разглежда спора по същество). В случая наличието на тези предпоставки са установени от съда и е прието, че бъдещият иск, с оглед твърденията в исковата молба, би бил вероятно основателен, като това окончателно ще бъде решено със съдебното решение. Представените с молбата за допускане на обезпечение писмени доказателства не са анализирани с оглед крайния резултат по материално-правния спор, но са преценени съобразно изискването на чл. 391, ал. 1 т. 1 ГПК /нов/ – доколко твърденията по исковата молба са подкрепени с убедителни писмени доказателства, като съдът е преценил, че те не са достатъчни, поради което е допуснал обезпечението под условие – след представяне на гаранция. Въззивният съд изрично и ясно е изложил съображения за съществуване на обезпечителна нужда за молителя. Несъмнено, достатъчно е тя да се предполага, щом липсват категорични данни, които да я опровергават, но в случая, тя е и очевидна – бъдещите искове имат за предмет парични притезания и възбраняване на имоти, притежавани в собственост от длъжниците е в състояние да гарантира изпълнението на евентуално положително за ищеца съдебно решение. В обезпечителното производство не се осъществява целената с иска защита, а то я подготвя и осигурява, както и осуетява възможността на ответника да създаде пречки за ефективното осъществяване на последиците от решението. Соченото ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС е неотносимо към поставения правен въпрос, защото в него е разгледана обезпечителната нужда от възбрана на спорния по иска за собственост имот, доколкото прехвърлянето на чужда вещ е непротивопоставимо на действителния собственик, както и с оглед последиците от вписването на исковата молба, когато то има оповестително-защитно действие.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2635/29.07.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 3635/2016 г. от Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: