4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 330
С., 05.03.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 344 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Б. Т. срещу въззивно решение от 16.10.2013 г. по гр.д. № 171/2013 г. на Монтанския окръжен съд в частта, с която е отменено решението на Берковския районен съд от 5.04.2013 г. по гр.д. № 644/2012 г., в частта за отхвърляне на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД, и в тази част е постановено друго, с което е обявен за окончателен сключеният на 27.05.2010 г. между В. Д. К. и [фирма] предварителен договор, съгласно който дружеството продава на К. правото на собственост върху ? ид.ч. от четири недвижими имоти, находящи се в [населено място], м. „Ч. рът” и дружеството е осъдено да заплати на К. сумата 19 530 лв., представляваща неустойка по предварителен договор от 27.05.2010 г.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: налице ли са предпоставките за обявяване на предварителен договор за окончателен, ако цената на всеки отделен имот не е уточнена и не може да бъде определена в резултат на тълкуване на договора и другите писмени доказателства по делото; допустимо ли е да се правят нови възражения пред въззивната инстанция от страна, която не е била обективно препятствана да стори това в първата инстанция. Поддържа се, че тези въпроси са решение в противоречие с трайната съдебна практика, решават се противоречиво и са от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по касационната жалба В. Д. К. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Й. А. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че жалбоподателят не е посочил правен въпрос от значение за изхода на делото, както и че не е налице никое от основанията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение Монтанският окръжен съд е приел за валиден предварителния договор като съдържащ всички клаузи, които трябва да съдържа и окончателния за прехвърляне право на собственост върху недвижими имоти, като имотите, предмет на договора за индивидуализирани, а цената определяема. Приел е, че цената на отделните имоти е установена с помощта на вещо лице, че същата е платена, както и че купувачката К. е изпълнила и задължението си да определи ден за сключване на сделката и нотариус, който да я изповяда. По тези съображения, е приел, че купувачката е изправна страна по договора, и са налице предпоставките за прехвърляне правото на собственост. Обявил е за окончателен предварителният договор в частта, относно четири от поземлените имоти с идентификатири: № 12961.55.1; № 12961.55.2; № 12961.55.5 и № 12961.55.3. По иска с правно основание чл.92 ЗЗД е приел, че по договора е постигнато съгласие между страните, обещателят да предаде владението върху имотите до 27.07.2010 г., че това задължение не е било изпълнено и това е основание да се претендира неустойка в размер уговорен в чл.7 от предварителния договор. Изложил е и съображения, че неявяването пред нотариус за сключване на окончателен договор също е основание да се претендира тази неустойка. По тези съображения е присъдил на К. неустойка в размер на 19 530 лв.
По поставения в изложението материалноправен въпрос- налице ли са предпоставките за обявяване на предварителен договор за окончателен, ако цената на всеки отделен имот не е уточнена и не може да бъде определена в резултат на тълкуване на договора и другите писмени доказателства по делото, не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е приел, че четирите имота, за които е установено че ? ид.ч., предмет на предварителния договор е собственост на дружеството са индивидуализирани, чрез площ, местонахождение и предназначение, поради което може да се направи пропорционално разпределение на общо договорената цена от 25 000 евро. Според съда цената на всеки един от имотите е определяема и математическото разделяне на общата стойност съобразно посочените обективни критерии не представлява заменяне на волята на страните, а тълкуване на същата, което е допустимо съгласно чл.20 ЗЗД. Приел е, че действителната воля на страните е била прехвърлянето на правото на собственост да се извърши при цени значително надхвърлящи пазарните. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с приетото в решение № 475 от 8.06.2010 г. по гр.д. № 1311/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., че когато е обещано прехвърляне на право на собственост върху няколко недвижими имоти при уговорена обща цена, а с иска по чл.19, ал.3 ЗЗД не е заявено цялото право, цената на всеки отделен обект е установима. Искът не може да се отхвърли поради липса /неопределяемост/ на цена на отделните обекти. Наличието на задължителна практика, с която въззивният съд се е съобразил налага извод, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обоснована необходимостта от промяна на постоянната съдебна практика.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса- допустимо ли е да се правят нови възражения пред въззивната инстанция от страна, която не е била обективно препятствана да стори това в първата инстанция. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, за да уважи иска по чл.92 ЗЗД. Съдът се е позовал на изпълнение в течение на производството на задължението на купувачката и въз основа на това е приел, че същата е изправна страна по договора, а дружеството -обещател неизправна, поради което дължи уговорената неустойка.
При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 1650 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.10.2013 г. по гр.д.№ 171/2013 г. на Монтанския окръжен съд.
Осъжда [фирма] със седалище [населено място], обл. Софийска, [улица] да заплати на В. Д. К. от [населено място], район Нови Искър, кв. Чепинци, [улица] направените разноски за касационната инстанция в размер на 1650 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :